сряда, 5 декември 2012 г.

Хляб с квас

Хлябът е и аромат, освен - храна. С ароматът и вкусът си храни душата. Ароматът на хляб с квас е неустоимо вълшебен. Четох, слушах, опитвах такъв хляб, дълго отлагах във времето  приготвянето на кваса, преди да се захвана  с забъркването му. Лесно е. Казано е че хлябът е живот, с поддържането на квас за хляб у дома, обаче вече гледам на хляба като на нещо живо, защото кваса е жив, кипи, мехурчи се, расте, "приспивам" го, "събуждам" го. Освен това, да ухае къщата на печен хляб е чудно уютно. 
Опитвах пита, питки,  хляб в пекарната машина. Още експериментирам с консистенцията на тестото. Не бухва много, понякога е леко клисав, леко кисел, винаги много вкусен, много по-плътен и много различен от магазинския хляб. 
Забърках кваса с нахут, сега го храня с ръжено брашно.

                       Първият опит е погача.
                     Нахутен квас, коричката на хляба в машината беше много вкусна, и хрупкава.
От тук четох и учих за кваса:
http://sladkopojna.blogspot.com/2012/02/blog-post_08.html
http://vanillka.com/2012/04/01/hops-yeast-video/

вторник, 4 декември 2012 г.

Време е. Вино - време.

Залъгвахме се известно време с ботилираното вино от кварталния магазин, пък взехме, че се вдигнахме до Ново Кономлади. Точим и опитваме. Опитмваме и не можем да се спрем. Аромат - магия, вкус - вълшебство, цвят - красота. Мезето ни е сочни сладки фурми. Опихме се. Навън се стъмни, но ние не отиваме далеч, само до Градешките минерални бани. Отпускаме се в горещата вода, отпиваме от аленото вълшебство и сме готови за сън. Бързо разпъваме палатката и веднага заспиваме. Сутринта пак се потапяме в горещия басейн и после хрупаме зрели нарове, растящи на 100 м от палатката. 
Алено  вино, алени нарове, ален изгрев. А върху кухненските шкафове "огърлица" от райски ябълки  греят и зреят.
                     Виното
                                                 Баните
                  Изгревът

вторник, 20 ноември 2012 г.

есен извън града



Ето такава е есента през прозореца на къщата. Дните без слънце са вече студени и огънят топли стаята и душите на обитателите. Ако полегнеш край камината заспиваш с шепота на пламтящите дървета. 

петък, 9 ноември 2012 г.

Смяна на Времето



27 - 28 октомври, с. Скрино.   Есенната смяна на времето.


Бе готвене на скари, вино, маса, студ, раздумка, разходка, срещи, потегляне. 
Обаче не разпънахме палатката, нощувахме у дома.








неделя, 7 октомври 2012 г.

ЛЮТЕНИЦА 2012

Нещата стават в движение

Аха да изпуснем литеницоправенето. Но не би. Докато Майсторите правят пода в двете стаи в Окол ние ще действаме с лютеницата.
В петък вечер от пазара в Младост купихме 10 кила домати, 20 кила чушки, 2 кила моркови, 6 кила патладжани, круши, праскови, кестени, царевица и сме готови. Вечеряхме пица - попрепекох я, но пак беше вкусна, и в 22.30 кацнахме в Окол. 
На следващия ден:
Отбор юнаци пекат чушки


 пърленките, още неопечени и замесени с мещерка и шарена сол
 печката на двора пуши, павка и вари моркови
 ето я и бъркалката от артисалите дъски за дюшемето
 смелените моркови
бъркалка-чудо
 къде без бира:)
 на другия фронт майсторите полагат пода
 Боромир яде малини
 най-трудоемко е беленето на изпечените зеленчуци
 и патладжаните през мелачката
След мръкване лютеницата още се вареше в тавата, пълнихме  бурканите на светлината от челника, 25 парчета. Направихме най-вкусната лютеница, с цвят червен. Върховното удоволствие е да обереш още не изтиналата лютеница от тавата със залъци хляб. Благодарим на всички, които участваха със сърце, труд и оборудване в забъркването на червеното вълшебство. 
 сутрешното кафе
На следващия ден забъркахме в голяма тенджера кьополо. То май няма да остане за затваряне в буркани, твърде вкусно е. 

сряда, 19 септември 2012 г.

Баните на Градешница – Беласица планина – Ощавски бани – Окол, 3-8 септември.



     Пак сме на път, отново съм окрилена. Обикновенно е така когато пътувам. Беласица e нашата дестинация. Пътуваме по пътя София - Кулата. Това е трасето, което в последните години е най-пропътуваното от нас, заради Влахи, заради морето в Гръцко, заради минералните басейни в Градешница и Ощава. Тръгваме късно - към обяд, спираме за шкембе чорба и боб, после на Градешнишките минерални бани и надвечер вече сме пред Дирекцията на парк Беласица в с. Коларово. От утре сме на терен - да обикаляме водите на парка - реките и единственото езеро, откъдето Пламен ще мери и пробовзема. И двете вечери спахме на поляната край хижа Беласица, на палатка. Нощни птици се обаждаха докато заспим. От гората наоколо животни прошумоляваха, а Бора лаеше в тъмното.



     Повечето  поточета спускащи се от планината бяха каптирани над населените места и надолу продължаваха сухите легла на рекичките. Така че се катерехме нагоре докато стигнем течащите потоци, лъкатушещи в гората. Те са красиви, студени, пенливи, скачат по праговете, над тях се извисяват чинари. Гората е чудно красива, със стари дебелостволи кестени, букове, чинари пръснати сред стройни високи дървета с корони високо горе.
Втория ден направихме маршрута с езерото. То е в  гората, зелено, със стари кестени покрай брега. Докато го намерим, следвайки синята маркировка, попадахме на информационни табели, вървяхме покрай поточе, Пламен събра проба, хапнахме шоколад, изгубихме се и се върнахме до разклона, за да поемем по другото разклонение, което се оказа верния път. Край езерото имаше кът за отдих. Облагородили мястото за да може, да поседнеш, да останеш, а хората усрали пейзажа с битовите си отпадъци.
      Оставихме зелената, красива Беласица и потеглихме към Ощавските бани. Спукахме гума в следобедната жега при с. Рибник. Пламен сложи резервната, а тя за нищо не става - ръждясала, огъва се трака по джанта и се суче. Останахме на пътя. Добри хора ни помогнаха. Закараха ни да залепим гумата и сме готови да продължим. Напазарувах си от бабите край пътя, смокини, пъпеши, дини, домати и потеглихме. На Ощава първо разпускаме в мъжката баня. Въпреки че Боромир не го свърта да се кисне в басейна с нас насладата е голяма. Почивни дни са и има и други хора. Имаше голяма весела компания испанци, които до късно пееха в банята срещу палатката ни. Сутринта пак баня за закуска, този път в женската и сме си само ние тримата. Боромир се поотпусна и по-дълго си игра във водата. На третото влизане, отново в мъжката баня, преди тръгване и след закуско-обяда, малечко вече се размазваше от кеф като нас във водата.
     Попили от вълшебството на Ощава тръгнахме за нашата къща в Окол. Там се събрахме с Дара и Вихра и родителите на Пламен. Те бяха почистили къщата след работата на майсторите, а майка ни посрещна с бобена чорба от градината. Вече може да се спи в къщата на горния етаж, стаите са празни и светли, запалихме камината за удоволствие, чергите са застлани върху дюшемето. През деня сме все по двора. Все още се намират малини в градината. Доматите зреят, лютите чушки червенеят. Сутрин пием кафе на двора. Татко неуморно работи в градината. Сладко ни е. 

богомолка




неделя, 9 септември 2012 г.

Двама в езерцето сутринта, 1-2 септември

Свечеряваше се, когато тръгнахме за минералните извори на Железница. Успяхме с колата да пресечем маловодната река и стигнахме до мястото на колела. Там вече са се събрали около огъня дружина от познати и непознати. Боромир заспа по пътя, а щом се събуди Калина и едно малко момиченце се втурнаха да го обгрижват и гушкат. Пламен извади буркан с боб, хапнахме побъбрихме с децата, Илянка, Павел, Иво, Фани. Боромир врътна няколко кръгчета в тъмното около огъня, гушнах го и заспал го пренесох в палатката. Приспа ме шума на реката и прегръдката на Пламен и Боромир. През нощта Бромир си похапва от мен по няколко пъти както винаги, но сутринта спеше когато се изнизах от чувала да потърся Пламен.
Сутринта е хладна, хората поспиваха край огъня, някой вече се грееха край него, други бяха още по палатките, прекосих рекичката и в  синьото бистро езерце с хладната минерална вода се киснеше Пламен. Точно както  във филма  Барака онези маймуни насред снежния пейзаж се топлеха в минералните води на езеро, от което излизаше пара. Изкуших се да го последвам въпреки хладината наоколо. След миг потрепервах доволно свита във водата. Няколко минути и бързо потърсих топлината на дрехите, а Боромир не се беше събудил по време на моето отсъствие.
Кафето го пихме на слънце в Железница.

вторник, 14 август 2012 г.

Августовско Кара Дере, 6-10 Август

     И този път имаше детско творчество, заразително дори за големите. Беше пропуск, че не се поддадох на тази вълна от креативност. Красивите камъчета се  превръщаха в картини и образи под старанието на погълнатите момичета. След това всички получихме подаръци за спомен от тази морска ваканция. 


    Лагерът опънахме на плажа. Първите два дни морето беше прозрачно и гладко. Следващите дни морето се развълнува дотолкова, че в следобедите вълните облизваха по-близките крака на шатрата ни. играехме и лудувахме с вълните. Поваляха ме с лекота на прибоя и ме търкаляха по камъчетата.  
     Феликс, единсвения мъж в компанията, готвеше всеки път различни ястия, булгур със зеленчуков сос, спагети, леща, картофена супа, дори кекс на водна баня. Пиехме кафе, мате и червено вино, и всеки ден разрязвахме по една диня. Всеки ден при нас идваха Катя и Дима, приятелки на Дияна. Веса и в най-големите горещини стоеше под жаркото слънце. Вечер, когато светнеше в палатката с фенера, тя грееше като приказна къщичка в мрака. 




     Този път Дара и Вихра имаха за другарче Лея. Когато не рисуваха камъчета, се гмуркаха в морето, играеха на Jugle speed или карти Uno, развяваха цветни шалове по вятъра, гостуваха си по палатките, търсеха съкровища по плажа, нижеха гривнички и висулки от миди и рапани.



  Имаше топли разговори, вкусни ястия, много красота, вятър, море и слънце.



3-5 август Долна баня – Марица – Окол




     Леля Зоя ни покани в Марица, а пътят за Марица минава през Долна баня, така че отиваме на минерален басейн с децата. Всички плуваме и играем докато затворят басейна. Вечеряме … и СМОКИНИ на двора. Спим в старата къща на втория етаж. На следващия ден отново сме на басейн. Пием кафе с цаца и сладолед в Марица и хайде през Самоков към Окол. Майка ни посреща със зеленчукова супа от градината, печем царевица на жар. Спретваме палатката в двора за мен Вихра и Боромир. 
     През деня Боромир си игра в басейнчето, спа под ореха. Аз пекох чушки, царевица,  картофи и патладжани. Майка направи чудно кьополо.


     Ходих за яйца и домакинята ме покани на ароматно кафе на терасата. Прибираме се не късно както обикновено правим, защото в понеделник в 4 сутринта пътуваме за морето.

Горан - Мальовица - Окол,  17-30 Юли

     Оставихме момичетата на лагер в Свети Константин и Елена, който после се прехвърли в Слънчев бряг. Поехме към Горан. Доматите зрееха по градините. Сушата тормозеше стопаните. Баба пееше позабравени песни на Боромир.Той се къпеше в слънчева вода в басейнчето. Сутрин вече не ни будеха петлите, бяха останали само няколко кокошки.
     Една сутрин баба направи вкусни мекици. Следобед отидохме в Крошуна до вуючо Ваньо, който се грижеше за градината, но не и за себе си. Оставихме ги да си побъбрят с баба, а ние пихме с Пламен бира на площадчето в центъра.
     На 20-ти  заранта потеглихме за София. за да отпътува Пламен на следващия ден - събота, преди съмване, към Бургас и Велека.

     Събота е. С родителите сме на Окол, на сянка в градината тракам на машината и си шия новия жълт слинг. Прекрасно е да шия под небето с песента на птиците от съседните дървета в паузите на безмълвието на шиещата машина. Майстори започнаха дюшамето в къщата на втория етаж, осраха началото и бяха освободени. Майка беше сготвила вкусен обяд. Родителите поливаха и обгрижваха градината.
     Неделя е, потегляме с Боромир и майка за Гюлечица. По пътя в пиш паузата забравям гърнето на Боромир. Пристигаме следобед, на разходката берем първите малини и диви ягоди, а Боромир ги поглъща сладко.




     Нижат се дните, ядем по три пъти на ден, следобед отмаряме в стаята, правим разходки до Овнарско, по пътекъта към хижа Мальовица, берем боровинки и жълт кантарион. Татко Денчо докарва момичетата, завърнали се от училищния морски лагер. Те срещат своя съученичка в Гюлечица. Вечерите играят волейбол, карти, зарове. Правят преход през Яворова поляна по пътека към хижа Иван Вазов. Един от дните валя. Гостуваха ни леля Зоя и баба Ленче; татко Николай. Тук на паркинга Боромир показа своята страст към истинските автомобили, често влизаше в нашия и играеше вътре, понякога си играеше с дъщерите на Стефка и малката Мария. Дара намери на пътеката в клековете мише гнездо с новородени голешарчета. Изтърколи се една седмица



    Пак е неделя, отбиваме се в Окол, посрещат ни родителите. Оставаме да спим тук, момичетата - в къщата, ние с Боромир - в двора на палатка. Чувам тишината, птиците, радвам се на двора, отсрещните хълмове с гори, спокойствието и блаженството на сутрините и вечерите на село. 

сряда, 1 август 2012 г.

И тази година на Кара дере:) 01-17 Юли 2012


Преди една година, когато Боромир навършваше 2 месеца дойдохме на този спокоен, красив плаж и цял месец живяхме на пясъка с морето и вълните до палатката ни. 


Тръгнахме  преди полунощ на 30 юни, за да бъдем на July morning на Камен бряг. Пътувахме през нощта, децата спяха по седалките, аз се унасях оборена от съня, а Племен летеше по пътя към морето. Слънцето изгряваше, оставаха ни последни километри. В Камен бряг колите бяха започнали да се разотиват, а ние си проправяхме път към сцената. Класирахме се за последните две песни на Джон Лоутън от Uriah heep, слънцето пламтеше над морето в оранжево. Сънени и доволни се въртяхме край сцената, пред колата, докато Дара и Пламен търсеха нашите приятели. Намериха ги. Илянка имаше рожден ден. Заварихме още приятели: Васко и Мария с децата.  


Преди да ни натисне жегата се упътихме към къмпинг Космос, на север от Дуранколашкото езеро. Освежихме се с кафе и рибена чорба и хайде на морето. Малките се заиграха пред вълните, после цапаха в басейнчето. Плувахме, топлихме се на горещия пясък, момичетата се въртяха в ефирни шалове, зариваха се под купчини пясък, а Пламен отмаряше под чадъра след нощното каране. В баш жегата се качихме в къмпинга на раздумка на сянка под шатрата на Павел. Вечерта имаше и торта не само за децата:).





Видяхме се, подумахме си и на сутринта потеглихме към Кара дере, където спретнахме нашия лагер. Избрахме място на първа тераса над плажната ивица пред искрящото море.

На следващия ден дойдоха Били и Мартин, кацнаха пред нас на плажа. След това Мартин всеки ден посрещаше: Мария и Валя, Брани и Ели, Гери и Мила. Посрещахме, изпращахме и постепенно останахме нашата и тяхната палатка. Занизаха се спокойни горещи дни с къпане, плуване, четене, приготвяне на обеди и вечери, разходки по плажа в търсене на обхват и за да разгледаме лагерите на къмпингарите. Дара майстореше от стъкалца, миди и камъчета чудни картинни мозайки върху пясък. 



Един следобед се намазах цялата с хума и докато изсъхне тялото ми от тъмно сиво стана светло сиво. 
Една вечер излезе вятър и сваляхме шатрите. 
Два следобеда преваля, а Дара и Вихра се радваха на упостялото море докато дъждът валеше над тях. 
Няколко вечери Мартин палеше огън на плажа, докато нощта падаше над морето и по брега и в  двете посоки пламваха и други огньове.


Първите вечери на Кара Дере се радвахме на изгрева на пълната луна над морето след залез слънце. Имаше дни с вълни и дни със спокойна вода, ту мътна, ту бистра, топла или по хладна след ветровитите вечери. Всяка нощ в палатката заспивахме приспивани от песента на вълните. Пламен се качваше до Бяла да напазарува или да свърши нещо на компютъра.


И това море започнахме с ходене на лекар до Варна след като втората сутрин се оказахме 4има от нас с обрив. Оказа се че имаме гъбички най-вероятно от едно малко коте, на което се радвахме седмица преди да дойдем на морето. При ходенето до Варна си загубих слинга и два дена го жалих. /В къщи веднага си уших нов и го използвам доволно всеки ден, след това на Мальвица:) /.
Тази година имахме две нови придобивки: тоалетна в тревите с гледка към морето и помпичка за вода.
За часа се оринтирахме по сянката на шатрата и топлината на пясъка.


Боромир спеше под чадъра върху топлия пясък на три метра от вълните. Един път една дълга вълна му облиза крачетата без да го събуди.
Бяхме потънали в безвремието, на едно морско лято.


Един следобед Дара нарисува на пясъка любимото или обичайното занимание на всеки от нас тук. Боромир похапва солети, Вихра все чете, а когато изчете трилогияна на Игрите на глада, я започна пак, Дара събираше морски скъпоценности в бурканче, аз плувах с моите зелени плавници и бях по-бърза от Мартин с греблата на лодката, Пламен разхождаше Бора по пътеките в гората над плажа, Бора се криеше от слънцето в най-дебелата сянка, която се намираше в жегата - под колата.