Преди една година, когато Боромир навършваше 2 месеца дойдохме на този спокоен, красив плаж и цял месец живяхме на пясъка с морето и вълните до палатката ни.
Тръгнахме преди полунощ на 30 юни, за да бъдем на July morning на Камен бряг. Пътувахме през нощта, децата спяха по седалките, аз се унасях оборена от съня, а Племен летеше по пътя към морето. Слънцето изгряваше, оставаха ни последни километри. В Камен бряг колите бяха започнали да се разотиват, а ние си проправяхме път към сцената. Класирахме се за последните две песни на Джон Лоутън от Uriah heep, слънцето пламтеше над морето в оранжево. Сънени и доволни се въртяхме край сцената, пред колата, докато Дара и Пламен търсеха нашите приятели. Намериха ги. Илянка имаше рожден ден. Заварихме още приятели: Васко и Мария с децата.
Преди да ни натисне жегата се упътихме към къмпинг Космос, на север от Дуранколашкото езеро. Освежихме се с кафе и рибена чорба и хайде на морето. Малките се заиграха пред вълните, после цапаха в басейнчето. Плувахме, топлихме се на горещия пясък, момичетата се въртяха в ефирни шалове, зариваха се под купчини пясък, а Пламен отмаряше под чадъра след нощното каране. В баш жегата се качихме в къмпинга на раздумка на сянка под шатрата на Павел. Вечерта имаше и торта не само за децата:).
Видяхме се, подумахме си и на сутринта потеглихме към Кара дере, където спретнахме нашия лагер. Избрахме място на първа тераса над плажната ивица пред искрящото море.
На следващия ден дойдоха Били и Мартин, кацнаха пред нас на плажа. След това Мартин всеки ден посрещаше: Мария и Валя, Брани и Ели, Гери и Мила. Посрещахме, изпращахме и постепенно останахме нашата и тяхната палатка. Занизаха се спокойни горещи дни с къпане, плуване, четене, приготвяне на обеди и вечери, разходки по плажа в търсене на обхват и за да разгледаме лагерите на къмпингарите. Дара майстореше от стъкалца, миди и камъчета чудни картинни мозайки върху пясък.
Един следобед се намазах цялата с хума и докато изсъхне тялото ми от тъмно сиво стана светло сиво.
Една вечер излезе вятър и сваляхме шатрите.
Два следобеда преваля, а Дара и Вихра се радваха на упостялото море докато дъждът валеше над тях.
Няколко вечери Мартин палеше огън на плажа, докато нощта падаше над морето и по брега и в двете посоки пламваха и други огньове.
Първите вечери на Кара Дере се радвахме на изгрева на пълната луна над морето след залез слънце. Имаше дни с вълни и дни със спокойна вода, ту мътна, ту бистра, топла или по хладна след ветровитите вечери. Всяка нощ в палатката заспивахме приспивани от песента на вълните. Пламен се качваше до Бяла да напазарува или да свърши нещо на компютъра.
И това море започнахме с ходене на лекар до Варна след като втората сутрин се оказахме 4има от нас с обрив. Оказа се че имаме гъбички най-вероятно от едно малко коте, на което се радвахме седмица преди да дойдем на морето. При ходенето до Варна си загубих слинга и два дена го жалих. /В къщи веднага си уших нов и го използвам доволно всеки ден, след това на Мальвица:) /.
Тази година имахме две нови придобивки: тоалетна в тревите с гледка към морето и помпичка за вода.
За часа се оринтирахме по сянката на шатрата и топлината на пясъка.
Боромир спеше под чадъра върху топлия пясък на три метра от вълните. Един път една дълга вълна му облиза крачетата без да го събуди.
Бяхме потънали в безвремието, на едно морско лято.
Един следобед Дара нарисува на пясъка любимото или обичайното занимание на всеки от нас тук. Боромир похапва солети, Вихра все чете, а когато изчете трилогияна на Игрите на глада, я започна пак, Дара събираше морски скъпоценности в бурканче, аз плувах с моите зелени плавници и бях по-бърза от Мартин с греблата на лодката, Пламен разхождаше Бора по пътеките в гората над плажа, Бора се криеше от слънцето в най-дебелата сянка, която се намираше в жегата - под колата.
