сряда, 5 декември 2012 г.

Хляб с квас

Хлябът е и аромат, освен - храна. С ароматът и вкусът си храни душата. Ароматът на хляб с квас е неустоимо вълшебен. Четох, слушах, опитвах такъв хляб, дълго отлагах във времето  приготвянето на кваса, преди да се захвана  с забъркването му. Лесно е. Казано е че хлябът е живот, с поддържането на квас за хляб у дома, обаче вече гледам на хляба като на нещо живо, защото кваса е жив, кипи, мехурчи се, расте, "приспивам" го, "събуждам" го. Освен това, да ухае къщата на печен хляб е чудно уютно. 
Опитвах пита, питки,  хляб в пекарната машина. Още експериментирам с консистенцията на тестото. Не бухва много, понякога е леко клисав, леко кисел, винаги много вкусен, много по-плътен и много различен от магазинския хляб. 
Забърках кваса с нахут, сега го храня с ръжено брашно.

                       Първият опит е погача.
                     Нахутен квас, коричката на хляба в машината беше много вкусна, и хрупкава.
От тук четох и учих за кваса:
http://sladkopojna.blogspot.com/2012/02/blog-post_08.html
http://vanillka.com/2012/04/01/hops-yeast-video/

вторник, 4 декември 2012 г.

Време е. Вино - време.

Залъгвахме се известно време с ботилираното вино от кварталния магазин, пък взехме, че се вдигнахме до Ново Кономлади. Точим и опитваме. Опитмваме и не можем да се спрем. Аромат - магия, вкус - вълшебство, цвят - красота. Мезето ни е сочни сладки фурми. Опихме се. Навън се стъмни, но ние не отиваме далеч, само до Градешките минерални бани. Отпускаме се в горещата вода, отпиваме от аленото вълшебство и сме готови за сън. Бързо разпъваме палатката и веднага заспиваме. Сутринта пак се потапяме в горещия басейн и после хрупаме зрели нарове, растящи на 100 м от палатката. 
Алено  вино, алени нарове, ален изгрев. А върху кухненските шкафове "огърлица" от райски ябълки  греят и зреят.
                     Виното
                                                 Баните
                  Изгревът