неделя, 16 ноември 2014 г.

Цари Мали Град

Отдавна исках да дойдем тук. Отново сме в непълен състав - 5/6. Крепостта е на възвишение, с просторна гледка на юг към Витоша, село Белчин,  и околните села.  
Олюлявам се по дългия мост, за да стигна до непоклатимите дебели стени на крепостта. Дива не посмя да стъпи на моста. Само децата влязоха отвъд крепостните стени. 
Цали Мали Град - име като скоропоговорка, в която езика ми се заплита изричайки го. 
Повисяхме по въжените катерушки и се оттеглихме край чешмичката на пикник. С риба на скара и бира. 
Сити, доволни, по мръкване се завръщахме. 






вторник, 4 ноември 2014 г.

Да се огледам пак от Черни връх

С далечини като море, с блестяща Рила над морето от мъгли и прозираща София под слоеве сивота. 
Наздраве с червено вино, последни резерви от миналата година. 
Наздраве от върха, там където дори и от пластмасова  бутилка, виното е по-вкусно отколкото от кристална чаша вкъщи. 


Helloween 2014




По край децата на Helloween има маскиране, преобразяване, сладости, гости, повече отколкото всеки друг ден.

Цял ден презентации, една сутрин на концерт

drum session с Мартин Иванов

Наречено е фестивал за ума, тялото и духа, свободата да бъдеш, открий себе си.
Уговорих се с приятелка, но го посетих сама. В края на деня все пак срещнах приятел. 
Цял ден се потопих в знанието и опита на презентаторите и в края на деня бях изморена, от нещо по-богата, от нещо вдъхновена, любопитна да узная още нещо за някои хора, по някои теми. 
Впечатлена съм много от Розмари Де Мео, от начина, по който владее думите, от излъчването 
ѝ, от наричането. 
Заинтригува ме Валентин Илиев, без да разбирам всичко и без да съм  наясно какво точно е Оренда, но да искам да разбера. 
Хареса ми Ана Вълева, представянето ѝ, темата за Human disign. Колко много се усмихва, колко много говори с ръцете си. 
Въодушевяващо, подгряващо и енергизиращо беше дирижираното барабанене водено от Мартин Иванов.
Интересно ми беше да чуя Неда Терзиева, да се запозная с Мадлен Алгафари.   
По едно и също време се дублираха четири презентации, така че не можех да посетя всичко, което исках.
А навън валеше, трупаше, покриваше в бяло първия сняг за тази година в София.

Друг ден беше неделна сутрин, в която от пазара за ски на Стадион Васил Левски, се втурнахме на концерт с Боромир в зала България на Приказка за Моцарт и великанът, джудже Ото. Бяха се събрали много деца. Музиката беше красива, сюжетът простичък, и точно за него се хвана Боромир. Много пляскахме.