вторник, 20 октомври 2015 г.

Костадините


Село Костадините се намира на югоизток от Габрово. Има няколко постоянно живеещи жители, няколко пръснати къщи по баирите. Някои постегнати, други се рушат изоставени. Все още кози пасат над селото. Лятото, в неделници и празници колите прииждат и децата хукват да играят на воля по  поляните и градините. 
Това е селото на моя прадядо Недялко и баба Деша. Къщата сега пустее отдавна напусната, двуетажна с покрив от каменни плочи. Откъм вътрешния двор е боядисана в бяло, а откъм улицата - в синьо с каменна основа и голяма стопанска пристройка-навес. Мушмулата е отрупана с плодове, под  дюлята е пожълтяло от окапали дюли, здравец расте покрай каменните стъпала към горната тераса. Зелен тревен килим е покрил всички площи около къщата. Всяка къща без стопанин е тъжна и самотна. 
Гостувахме на чичо Николай, изпълнен  с радостта да живее тук. 
Ябълковите градини бяха народили много ябълки жълти, червени, стари сортове, сочни. Брахме със стълба, събирахме от тревата, слушах разкази от стари времена, за добри хора, мои дядовци и баби, живели и градили тук по тези земи. 





Безбог - Самодивски езера - Тевното - Банско и рожден ден на баба



Канихме се, уговаряхме се, отлагахме, не можехме, не беше подходящо времето... Лятото минаваше. Тръгнахме. 
С рейс София - Добринище. С шкодата на Динко до хижа Гоце Делчев. Лифта не работеше, повисяхме докато ни качи една уазка до Безбог, междувременно лифта тръгна и ето ни в Пирин с раници на гърба. 
Пътеката, езерата, върховете, боровинките, небето, гъбките в тревите и с много сладки приказки денят премина. Опънахме палатка на Самодивските езера. През нощта открихме приказно небе отрупано със звезди. Заслонът на Тевно езеро ни приюти за следващите два дни с Валя  - хижарката  и нейното момченце. Похапвахме и поспивахме топло. Били редеше Таро и отговаряше на въпроси. Навън валеше и мъгли се стелеха. Сутринта Каменица сребрееше с тънък слой сняг. Следяхме прогнозата.
Слънчице се показа когато потеглихме, малко ни валя, малко ни замъгли надолу към Дерменка. Заради времето се оказахме от Билото към Вихрен. Веси ни прибра от пътя. Заведе ни у тях. Отвори кутии с  приказни, ръчно-правени бижута-оригами. По тъмно отидохме на минерален басейн в Баня  - блаженство! Угодихме си и с вкусни ястия в Банско. Рано, рано взехме рейс за София. 
Предстоеше рожден ден на баба в Горан. Поприготвихме се и потеглихме всички заедно. 
 Бъди, зрава и весела, бабо!
Спахме в бусчето сладко. Валеше по покрива, малко капеше, имаше и конденз, имаме какво да пооправяме занепред на нашата къща на колела.