път и спирка: 2013

събота, 21 декември 2013 г.

Весели празници, сладка почивка и снежно-скиорска ваканция!

Порисувахме:

Аз:

Дара:

Вихра:

неделя, 15 декември 2013 г.

sushi homemade

Да е различно от всеки път. Да сме гладни, да го направим заедно и после заедно да го похапнем. Подлютено и красиво.
Доволно сита съм.

Може, да е куче, коте, плъхче, това е животинчето, което може да гушнем, да ни накара да го погалим, поборим, да си поигрем. Всички имат тази необходимост. Приятелчето, което ще даде воля на обичта ни, която искаме да дадем - нещо което не признаваме или не си даваме сметка за него.
Когато видя как детето се радва на кучето си, се радвам че сме му дали тази възможност, защото сме го направили богато. Общуването е двупосочно, положително и от сърце.

петък, 8 ноември 2013 г.

Helloween

у дома

в Горан

Смяна на времето

Слънчев неделник, отрупана маса, песни, китари, огън, истории, смях и пълни чаши

неделя, 20 октомври 2013 г.

Мото-събото-неделник

Да покараме мотори през Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Железница, Плана, до ферма Елата. Дегустирахме, разговорихме се, разгледахме и напазарувахме.

Карането на мотор е умение, което постепенно ме завладява. Опознавам Мотора, пътуването с мотор и себе си като водач на мотор. На мотора се усеща скоростта, пътя, въздуха, топлината и студът му, аромата на есента и на пушещите къщи. Летя по пътя, мислите ми летят, погледът ми лети.

ферма Елата

и Рила

Витоша от Плана, и Черни връх се вижда

Неделята подкарахме моторите до Рилски манастир. Есента се вихреше в кълба от цветове, в златни килими, листопади, в оранжево-жълти тунели.

с дете, куче и камионче

Дните са слънчеви, есенно - топли. Завъртяни в ежедневието няма и да забележим Есента, топлината, цветовете. Излязохме от града, от ритъма на делниците и се порадвахме на една следобедна разходка на Панчерево.

ЛЮТЕНИЦАТА -12-ти,13-ти октомври, Окол

И този сезон успяхме да вмъкнем едно лютеницомайсторене. Деца и родители - всички участвахме в печенето, миенето, рязането, бъркането, смилането, подправянето, варенето, опитването. И тази зима ще е домашно лютеничева :).

вторник, 8 октомври 2013 г.

БРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРЪМ

до Градешнишки бани

В слънчев ден потеглихме всеки от нас яхнал мотора си по широкия път, покрай снежната Рила и още по на юг до топлите бани Градешнишки. Разтворихме умората в горещата вода и излязохме леки и чисти. Отново на палатка, край огън, под звездното небе, както си е най-хубаво. Сутрешно кафе, роса, гореща баня, сочни нарове.

И до Училището във Влахи се качихме, с което ни свързват много преживявания и скъпи приятели http://www.vlahi.org/bg.

Гореща чорба за обяд и газ до София.

събота, 28 септември 2013 г.

Пефкари, където след първото ни ходене, отдавна беше, от време на време се завръщаме.

Септември е, малко преди началото на учебната година, юруш още едно пътуване докато е още лятна ваканция.

С добра компания, с деца и кучета, Бора не беше, под сянката на боровете, във вълните, под водата, по плажа, по улиците. Обикаляме различни заливи, готвим си риба, пием Митос и се радваме че сме с деца на море.

Гьолът е затворен залив почти кръг в скалистия стръмен бряг, изолиран от прибоя на откритото море. Красиво място и място за скачане. И двете ми дъщери имаха смелостта да скочат от най- високото.

Из Рила, Връх Мальовица, Урдини езера, Страшното езеро, Йончево езеро

Когато бродихме по пътеките, поспирахме за боровинки, за снимки, за почивка; леки, без багаж. С Боромир на гръб не стигнахме по-далеч от хижата. Когато не го вземахме с нас го оставяхме на грижите на майка и те ни посрещаха в края на деня с набраните малини, а ние с боровинки. Момичетата си намериха приятели и не винаги идваха на преходите с нас. Не направихме всички маршрути, Седемте езера само с поглед ги стигнахме, зад много била и от много върхове не надникнахме. Обаче качихме връх Мальовициа, Завъртяхме около Урдините езера, Качихме се до Стращното езеро и се спуснахме през Йончево и... до завръщането ни в София ръцете ни носеха цвета на боровинките.