вторник, 14 август 2012 г.

Августовско Кара Дере, 6-10 Август

     И този път имаше детско творчество, заразително дори за големите. Беше пропуск, че не се поддадох на тази вълна от креативност. Красивите камъчета се  превръщаха в картини и образи под старанието на погълнатите момичета. След това всички получихме подаръци за спомен от тази морска ваканция. 


    Лагерът опънахме на плажа. Първите два дни морето беше прозрачно и гладко. Следващите дни морето се развълнува дотолкова, че в следобедите вълните облизваха по-близките крака на шатрата ни. играехме и лудувахме с вълните. Поваляха ме с лекота на прибоя и ме търкаляха по камъчетата.  
     Феликс, единсвения мъж в компанията, готвеше всеки път различни ястия, булгур със зеленчуков сос, спагети, леща, картофена супа, дори кекс на водна баня. Пиехме кафе, мате и червено вино, и всеки ден разрязвахме по една диня. Всеки ден при нас идваха Катя и Дима, приятелки на Дияна. Веса и в най-големите горещини стоеше под жаркото слънце. Вечер, когато светнеше в палатката с фенера, тя грееше като приказна къщичка в мрака. 




     Този път Дара и Вихра имаха за другарче Лея. Когато не рисуваха камъчета, се гмуркаха в морето, играеха на Jugle speed или карти Uno, развяваха цветни шалове по вятъра, гостуваха си по палатките, търсеха съкровища по плажа, нижеха гривнички и висулки от миди и рапани.



  Имаше топли разговори, вкусни ястия, много красота, вятър, море и слънце.



3-5 август Долна баня – Марица – Окол




     Леля Зоя ни покани в Марица, а пътят за Марица минава през Долна баня, така че отиваме на минерален басейн с децата. Всички плуваме и играем докато затворят басейна. Вечеряме … и СМОКИНИ на двора. Спим в старата къща на втория етаж. На следващия ден отново сме на басейн. Пием кафе с цаца и сладолед в Марица и хайде през Самоков към Окол. Майка ни посреща със зеленчукова супа от градината, печем царевица на жар. Спретваме палатката в двора за мен Вихра и Боромир. 
     През деня Боромир си игра в басейнчето, спа под ореха. Аз пекох чушки, царевица,  картофи и патладжани. Майка направи чудно кьополо.


     Ходих за яйца и домакинята ме покани на ароматно кафе на терасата. Прибираме се не късно както обикновено правим, защото в понеделник в 4 сутринта пътуваме за морето.

Горан - Мальовица - Окол,  17-30 Юли

     Оставихме момичетата на лагер в Свети Константин и Елена, който после се прехвърли в Слънчев бряг. Поехме към Горан. Доматите зрееха по градините. Сушата тормозеше стопаните. Баба пееше позабравени песни на Боромир.Той се къпеше в слънчева вода в басейнчето. Сутрин вече не ни будеха петлите, бяха останали само няколко кокошки.
     Една сутрин баба направи вкусни мекици. Следобед отидохме в Крошуна до вуючо Ваньо, който се грижеше за градината, но не и за себе си. Оставихме ги да си побъбрят с баба, а ние пихме с Пламен бира на площадчето в центъра.
     На 20-ти  заранта потеглихме за София. за да отпътува Пламен на следващия ден - събота, преди съмване, към Бургас и Велека.

     Събота е. С родителите сме на Окол, на сянка в градината тракам на машината и си шия новия жълт слинг. Прекрасно е да шия под небето с песента на птиците от съседните дървета в паузите на безмълвието на шиещата машина. Майстори започнаха дюшамето в къщата на втория етаж, осраха началото и бяха освободени. Майка беше сготвила вкусен обяд. Родителите поливаха и обгрижваха градината.
     Неделя е, потегляме с Боромир и майка за Гюлечица. По пътя в пиш паузата забравям гърнето на Боромир. Пристигаме следобед, на разходката берем първите малини и диви ягоди, а Боромир ги поглъща сладко.




     Нижат се дните, ядем по три пъти на ден, следобед отмаряме в стаята, правим разходки до Овнарско, по пътекъта към хижа Мальовица, берем боровинки и жълт кантарион. Татко Денчо докарва момичетата, завърнали се от училищния морски лагер. Те срещат своя съученичка в Гюлечица. Вечерите играят волейбол, карти, зарове. Правят преход през Яворова поляна по пътека към хижа Иван Вазов. Един от дните валя. Гостуваха ни леля Зоя и баба Ленче; татко Николай. Тук на паркинга Боромир показа своята страст към истинските автомобили, често влизаше в нашия и играеше вътре, понякога си играеше с дъщерите на Стефка и малката Мария. Дара намери на пътеката в клековете мише гнездо с новородени голешарчета. Изтърколи се една седмица



    Пак е неделя, отбиваме се в Окол, посрещат ни родителите. Оставаме да спим тук, момичетата - в къщата, ние с Боромир - в двора на палатка. Чувам тишината, птиците, радвам се на двора, отсрещните хълмове с гори, спокойствието и блаженството на сутрините и вечерите на село. 

сряда, 1 август 2012 г.

И тази година на Кара дере:) 01-17 Юли 2012


Преди една година, когато Боромир навършваше 2 месеца дойдохме на този спокоен, красив плаж и цял месец живяхме на пясъка с морето и вълните до палатката ни. 


Тръгнахме  преди полунощ на 30 юни, за да бъдем на July morning на Камен бряг. Пътувахме през нощта, децата спяха по седалките, аз се унасях оборена от съня, а Племен летеше по пътя към морето. Слънцето изгряваше, оставаха ни последни километри. В Камен бряг колите бяха започнали да се разотиват, а ние си проправяхме път към сцената. Класирахме се за последните две песни на Джон Лоутън от Uriah heep, слънцето пламтеше над морето в оранжево. Сънени и доволни се въртяхме край сцената, пред колата, докато Дара и Пламен търсеха нашите приятели. Намериха ги. Илянка имаше рожден ден. Заварихме още приятели: Васко и Мария с децата.  


Преди да ни натисне жегата се упътихме към къмпинг Космос, на север от Дуранколашкото езеро. Освежихме се с кафе и рибена чорба и хайде на морето. Малките се заиграха пред вълните, после цапаха в басейнчето. Плувахме, топлихме се на горещия пясък, момичетата се въртяха в ефирни шалове, зариваха се под купчини пясък, а Пламен отмаряше под чадъра след нощното каране. В баш жегата се качихме в къмпинга на раздумка на сянка под шатрата на Павел. Вечерта имаше и торта не само за децата:).





Видяхме се, подумахме си и на сутринта потеглихме към Кара дере, където спретнахме нашия лагер. Избрахме място на първа тераса над плажната ивица пред искрящото море.

На следващия ден дойдоха Били и Мартин, кацнаха пред нас на плажа. След това Мартин всеки ден посрещаше: Мария и Валя, Брани и Ели, Гери и Мила. Посрещахме, изпращахме и постепенно останахме нашата и тяхната палатка. Занизаха се спокойни горещи дни с къпане, плуване, четене, приготвяне на обеди и вечери, разходки по плажа в търсене на обхват и за да разгледаме лагерите на къмпингарите. Дара майстореше от стъкалца, миди и камъчета чудни картинни мозайки върху пясък. 



Един следобед се намазах цялата с хума и докато изсъхне тялото ми от тъмно сиво стана светло сиво. 
Една вечер излезе вятър и сваляхме шатрите. 
Два следобеда преваля, а Дара и Вихра се радваха на упостялото море докато дъждът валеше над тях. 
Няколко вечери Мартин палеше огън на плажа, докато нощта падаше над морето и по брега и в  двете посоки пламваха и други огньове.


Първите вечери на Кара Дере се радвахме на изгрева на пълната луна над морето след залез слънце. Имаше дни с вълни и дни със спокойна вода, ту мътна, ту бистра, топла или по хладна след ветровитите вечери. Всяка нощ в палатката заспивахме приспивани от песента на вълните. Пламен се качваше до Бяла да напазарува или да свърши нещо на компютъра.


И това море започнахме с ходене на лекар до Варна след като втората сутрин се оказахме 4има от нас с обрив. Оказа се че имаме гъбички най-вероятно от едно малко коте, на което се радвахме седмица преди да дойдем на морето. При ходенето до Варна си загубих слинга и два дена го жалих. /В къщи веднага си уших нов и го използвам доволно всеки ден, след това на Мальвица:) /.
Тази година имахме две нови придобивки: тоалетна в тревите с гледка към морето и помпичка за вода.
За часа се оринтирахме по сянката на шатрата и топлината на пясъка.


Боромир спеше под чадъра върху топлия пясък на три метра от вълните. Един път една дълга вълна му облиза крачетата без да го събуди.
Бяхме потънали в безвремието, на едно морско лято.


Един следобед Дара нарисува на пясъка любимото или обичайното занимание на всеки от нас тук. Боромир похапва солети, Вихра все чете, а когато изчете трилогияна на Игрите на глада, я започна пак, Дара събираше морски скъпоценности в бурканче, аз плувах с моите зелени плавници и бях по-бърза от Мартин с греблата на лодката, Пламен разхождаше Бора по пътеките в гората над плажа, Бора се криеше от слънцето в най-дебелата сянка, която се намираше в жегата - под колата.