сряда, 19 септември 2012 г.

Баните на Градешница – Беласица планина – Ощавски бани – Окол, 3-8 септември.



     Пак сме на път, отново съм окрилена. Обикновенно е така когато пътувам. Беласица e нашата дестинация. Пътуваме по пътя София - Кулата. Това е трасето, което в последните години е най-пропътуваното от нас, заради Влахи, заради морето в Гръцко, заради минералните басейни в Градешница и Ощава. Тръгваме късно - към обяд, спираме за шкембе чорба и боб, после на Градешнишките минерални бани и надвечер вече сме пред Дирекцията на парк Беласица в с. Коларово. От утре сме на терен - да обикаляме водите на парка - реките и единственото езеро, откъдето Пламен ще мери и пробовзема. И двете вечери спахме на поляната край хижа Беласица, на палатка. Нощни птици се обаждаха докато заспим. От гората наоколо животни прошумоляваха, а Бора лаеше в тъмното.



     Повечето  поточета спускащи се от планината бяха каптирани над населените места и надолу продължаваха сухите легла на рекичките. Така че се катерехме нагоре докато стигнем течащите потоци, лъкатушещи в гората. Те са красиви, студени, пенливи, скачат по праговете, над тях се извисяват чинари. Гората е чудно красива, със стари дебелостволи кестени, букове, чинари пръснати сред стройни високи дървета с корони високо горе.
Втория ден направихме маршрута с езерото. То е в  гората, зелено, със стари кестени покрай брега. Докато го намерим, следвайки синята маркировка, попадахме на информационни табели, вървяхме покрай поточе, Пламен събра проба, хапнахме шоколад, изгубихме се и се върнахме до разклона, за да поемем по другото разклонение, което се оказа верния път. Край езерото имаше кът за отдих. Облагородили мястото за да може, да поседнеш, да останеш, а хората усрали пейзажа с битовите си отпадъци.
      Оставихме зелената, красива Беласица и потеглихме към Ощавските бани. Спукахме гума в следобедната жега при с. Рибник. Пламен сложи резервната, а тя за нищо не става - ръждясала, огъва се трака по джанта и се суче. Останахме на пътя. Добри хора ни помогнаха. Закараха ни да залепим гумата и сме готови да продължим. Напазарувах си от бабите край пътя, смокини, пъпеши, дини, домати и потеглихме. На Ощава първо разпускаме в мъжката баня. Въпреки че Боромир не го свърта да се кисне в басейна с нас насладата е голяма. Почивни дни са и има и други хора. Имаше голяма весела компания испанци, които до късно пееха в банята срещу палатката ни. Сутринта пак баня за закуска, този път в женската и сме си само ние тримата. Боромир се поотпусна и по-дълго си игра във водата. На третото влизане, отново в мъжката баня, преди тръгване и след закуско-обяда, малечко вече се размазваше от кеф като нас във водата.
     Попили от вълшебството на Ощава тръгнахме за нашата къща в Окол. Там се събрахме с Дара и Вихра и родителите на Пламен. Те бяха почистили къщата след работата на майсторите, а майка ни посрещна с бобена чорба от градината. Вече може да се спи в къщата на горния етаж, стаите са празни и светли, запалихме камината за удоволствие, чергите са застлани върху дюшемето. През деня сме все по двора. Все още се намират малини в градината. Доматите зреят, лютите чушки червенеят. Сутрин пием кафе на двора. Татко неуморно работи в градината. Сладко ни е. 

богомолка




неделя, 9 септември 2012 г.

Двама в езерцето сутринта, 1-2 септември

Свечеряваше се, когато тръгнахме за минералните извори на Железница. Успяхме с колата да пресечем маловодната река и стигнахме до мястото на колела. Там вече са се събрали около огъня дружина от познати и непознати. Боромир заспа по пътя, а щом се събуди Калина и едно малко момиченце се втурнаха да го обгрижват и гушкат. Пламен извади буркан с боб, хапнахме побъбрихме с децата, Илянка, Павел, Иво, Фани. Боромир врътна няколко кръгчета в тъмното около огъня, гушнах го и заспал го пренесох в палатката. Приспа ме шума на реката и прегръдката на Пламен и Боромир. През нощта Бромир си похапва от мен по няколко пъти както винаги, но сутринта спеше когато се изнизах от чувала да потърся Пламен.
Сутринта е хладна, хората поспиваха край огъня, някой вече се грееха край него, други бяха още по палатките, прекосих рекичката и в  синьото бистро езерце с хладната минерална вода се киснеше Пламен. Точно както  във филма  Барака онези маймуни насред снежния пейзаж се топлеха в минералните води на езеро, от което излизаше пара. Изкуших се да го последвам въпреки хладината наоколо. След миг потрепервах доволно свита във водата. Няколко минути и бързо потърсих топлината на дрехите, а Боромир не се беше събудил по време на моето отсъствие.
Кафето го пихме на слънце в Железница.