вторник, 30 септември 2014 г.

Гюлечица, Мальовица,боровинки,гъби и малинки

Последната седмица на Август отново сме на Гюлечица. Берем горски плодове, бродим по пътеките, пълним шепите с плодове и торбите с гъби. Почти като на детски лагер сме - с 5 деца, майка и аз.Има и други деца в хижата. През деня разходки, вечер - федербал, дялкане на лодки от борови кори, карти или четене на книжка.

Слънцето грее, но вятър духа и си е хладно. 


С Майка и Боромир дойдохме ден по-рано. Когато докара децата и после когато ни взе, Пламен и Дива също бяха с нас. За да можем да правим по-дълги разходки и преходи Майка и Боромир оставаха в хижата. 

 Две горски принцеси - най-рисуваните гъбки в детските книжки. 

Най-снимания герой, в моите картинко-писаници. 

По пътеките от Гюлечица към ЦПШ Мальовица, към Яворова поляна или към връх Мальовица.
Докато времето се чумереше и прогнозата обещаваше превалявания не се решавахме. 
И ето, че един ден поехме към връх Мальовица.

 Минахме терасите над Мальовица, покрай поточето, нагоре, нагоре.

 Подминахме Еленините езера.

 Мъглата е скрила върха, но нас не ни е погълнала още.

Върхът 

 На връх Мальовица, Мальовишките езера под нас.

 Облаци заблулват и разбулват хоризонта.


 Последните дни посветихме на гъбо-търсене-събиране.
 От дървесната "гъба-зелка-къдрава-маруля-как-ли-точно-се-зове" Пламен сготви супа-мечта!

Докато се сушеше пачият крак вкъщи по масите, ароматът му беше неустоим, та изядох сума ти гъби. 

понеделник, 8 септември 2014 г.

Пирин по работа


Връх Вихрен


  Долината на Влахинските езера

Събирахме проби от езерата, мочурищата и потоците в района на Връх Вихрен. Всеки ден тръгвахме от Банско. Първия ден, за един следобед обиколихме Рибното, Дългото и Жабешкото езеро. Втория слязохме към Влахинските езера. Видяхме диви кози по баирите, малко ни валя, ръцете и краката ни поизмръзнаха докато газихме и бъркахме в езерата. Но на Пирин винаги е хубаво, дори и когато ми е студено. С лек багаж за един ден беше лесно да катерим баирите. Трети ден не направихме из Пирин, дъждовното време ни прибра в София.

неделя, 7 септември 2014 г.

АЛБАНИЯ

В разгара на лятото (в началото на август), в жега, с кола и голям мерак, с куче, дете и по-голямо дете потегляме към Преспанското езеро, Охридското езеро и Албения.
Маршрутът ни - в синьо, всеки ден спим на различно място. 
В България не можахме да намерим Албански Леки. На бензиностанциите плащахме в Евро, връщахме ни Леки и с тях пазарувахме. В Албания бензинът е по-евтин от този в Македония затова сме зареждали само в Албания и България. В Охрид също можеше да се пазарува в Евро.

Преспанско езеро: Голямо, просторно, спокойно, КРАСИВО, с вълнички плискащи се на брега, с прелитащи корморани, пеликани и други птици. 
Вечерта само Дара влезе да плува в езерото, което оглеждаше небето. През деня това беше място за плаж и беше пълно с хора и деца. За през нощта останахме ние и още една палатка. Това беше нашата първа и последна спирка-къмпинг.

 С макове в ръце по залез на Преспанското езеро

 Той ѝ подарява алено цвете

Дара в кафявата, аз, Боромир и Пламен в оранжево-зелената.

Охридското езеро от Галичица планина. 

Плажът на платения къмпинга на Охридското езеро, където нощувахме. Вечерта тук водата беше отблъскващо мръсна, а на сутринта изненадващо гладка, бистра и безлюдна. 

В Охрид по алеите край езерото

из калдаръмените тесни улички, край къщите накацали по хълма над езерото.

Първа спирка в Албания, да утолим жаждата, да отморим от дългия път спираме в първото крайпътно ресторантче. А в дворчето сърничка, патета, белоснежни гълъби и зайци, малки и по-големи къщички. Вода се стича по тръбички и задвижва механизми, които тракат и се въртят задвижвани от водната струя. Боромир спи, Дара храни сърничката и гали животните. Тук и навсякъде където пихме кафе из Албанния, беше най-хубавото кафе, което съм пила.

Пътят през планините

Река Дрино, край която спахме след дългия криволичещ път през Алабанските планини с множество 360 градусови завои.

Онази вечер, край реката, преди лягане

По изгрев, всички освен Пламен и Дива спим.

Гирокастер от крепостта

Помещенията към крепостните стени на входа на крепостта са с огроооомни тавани направени за мащаба на оръдията в нишите на галериите. Хората тук сме малки дребни несъразмерни човечета.
Вънка е яко жега, но вътре е приятен хлад.

Сърцето на крепостта е място, където ежегодно се провежда музикален международен фестивал.

Морето. Южното албанско крайбрежие е скалисто и стръмно, има малко, малки закътани плажчета, до които пътят се вие на серпентини. Тъй като са далече от централното шосе, са достъпни с коли, а подходите към самите плажове са с поредица от стъпала. На плажа почти нямаш лично пространство, но затова пък морето е голямо и стига за всички.

Голямата Базилика в античния град Бутринт в южна Албания.

Гледка от венецианския замък в най- високата част на Бутринт. 

Придвижвайки се на север покрай крайбрежието намерихме дълги плажове покрай брега.
  
Там долу е най-красивият див плаж, който намерихме, тъкмо бяха асфалтирали път до него и работници все още оправяха периферията на пътя. В края на плажа имаше навес от скали, които правеха сянка, в която се приютихме докато плажувахме. Дойде една рибарска лодка и изсипа улова си на плажа, рибата бързо беше разграбена. И ние си купихме 4-5 риби за чорба и пържене. Още по на север се занизаха големи градове и водата беше мръсна и мътна. Тръгнахме към Берат. Следобеда заваля. Докато валя в една бензиностанция се подслонихме да си сготвим рибата. Мъжът от бензиностанцията гостоприемно ни помагаше с каквото може, извади тиган, по-голям котлон, прибори. Вечеряхме и дъждът спря. Стъмваше се, а ние бяхме стигнали Берат, Подминахме го в търсене на място за палатка. Едни младежи ни поканиха в техния двор, на новооткритото им заведение. Момчето-домакин беше много любезно, отзивчиво и общително.



Берат, гледка от крепостта

Зад крепостните стени, имаше обитавани, живи къщи, както и останки от полуразрушени древни сгради. Красиви гледки се разкриваха към различни части на града, към река Осъм, към околните хълмове и полета. Из обиколката ни срещнахме и две двойки младоженци със снимачни екипи. 

Берат и река Осъм

 
Крепосната кула над входа към крепостта.