петък, 30 март 2012 г.

Смяна на Времето


Има една традиция да се събираме с приятели на "Смяна на Времето". И тъй като други поводи не са ни събирали с тези хора напоследък, беше дошло времето да ги видим пак. Тръгнахме за Радуй.  Пътувахме привечер. Стигнахме по тъмно. Гореше огън в двора. Хората го бяха наобиколили, някои познавахме, други не. Влязохме в кръга около огнището. С напредването на вечерта Иво извади китарата, народа поде песните, а понякога и Боромир надаваше глас в ръцете ми. Пламен направи със задните седалки спалня в колата. Там по-късно заспахме приспивани от песните отвън. 


Най-хубаво е да се събудиш рано сутрин сред природата. Чаша кафе допълни сутринта. Истински приятна, неделна, ленива сутрин с тихи разговори край димящия пън в огнището. Боромир скубеше тревичките, събираше клечките, пълзеше по тревата.  Закусихме по обяд и си тръгнахме стоплени от срещата.

Откриване на Мото сезон 2012 г.

Събота, слънчев ден. Навсякъде около "Александър Невски" мотоциклети, бръмчат, гърмят, блестят. А от Храма се носи песнопение. Имаше нарочни и случайни срещи, красиви мотори и ретро мотоциклети. Площада се поопразваше, потегляха, ние също, По многолентовия маршрут на шествието  по булевард България се носеха мотори, пред мен, зад мен, встрани, докато стигнем до историческия музей в Бояна. Разходихме се, разглеждахме, забелязвахме, коментирахме, възхищавахме се, дивяхме се на изобилието от мотоциклети и мотоциклетисти. Заредихме душите с мотоциклетен заряд възседнахме нашите дракони и поехме по пътя.



















понеделник, 19 март 2012 г.

Пролетен празник в Кресна, Влахи, изворът над Илинденци

Отидохме, защото бяхме зажаднели за пътуване, 
да се видим с добрите приятели, които обичат Влахи,
да си купим млечни продукти и вино от този край,
да си стоплим гърбовете и телета в минералните басейни на Градешница, 
да се докоснем до идващата пролет.

На празника имаше ограждения с животни: кози, овце.
Китни кресненски баби черпеха с вити домашно-правени баници
Учелеще за природата събираше деца и големизадаваше гатанки и въпроси, черпеше с пъстърма и вино. 
Козето кисело мляко на Сидер беше вълшебно.

Децата си запалиха огън със слънчеви лъчи през лупа.
Катериха се по огромния чинар на площада във Влахи.
Слушах с удоволствие как кудкудякат кокошките, седнала на пейката около чинара.
Малечко лазеше по поляната, надаваше вой от бодящата трева и все пак не спираше да пълзи. 


Баня преди сън, баня за добро утро. Направихме първия палатков лагер за годината.
И пеперуди летяха по поляните.
До извора над Илинденци се разходихме из още несъбудилата се гора, където дрянът вече цъфтеше. 
Топих крака във красивия леден поток с водоскоци и вирове.

вторник, 6 март 2012 г.

Един бразилски поет пожелава

“Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.”
Sergio Jockyman, (Бразилия) написано 1978