петък, 19 декември 2014 г.

горещи бани, зимно слънце, скрежни сутрини и керацуда


Тук  в София дните се нижат безслънчеви. С Боромир и Дива тръгнахме да дирим радостта на слънчевите дни, да се присъединим към отпрашилите с моторите Пламен и Ясен. И видяхме че Витоша, Рила и Пирин са снежни. Оказа се съвсем не трудно с куче и дете в колата. Топихме се, киснахме се, играхме си в горещия минерален басейн до насита докато навън се стъмваше. 
Цяла нощ си играхме с Боромир на отвий, завий. Но след сутрешен сън и баня бяхме достатъчно бодри да се радваме и на неделния слънчев ден. 

Спряхме да уважим керацудата на бай Яни в Кресна, шкембе чорбата в кресненското ханче и после пътят приспа спътниците ми в късния следобед.   

моторска страст студ не я плаши

 сутрин когато скрежта заблестява в стъклени капчици 

с аромат и вкус на керацуда
Точихме от най-голямата бъчва в избата - 800 л.
Наздраве за Здраве и Благоденствие!




неделя, 16 ноември 2014 г.

Цари Мали Град

Отдавна исках да дойдем тук. Отново сме в непълен състав - 5/6. Крепостта е на възвишение, с просторна гледка на юг към Витоша, село Белчин,  и околните села.  
Олюлявам се по дългия мост, за да стигна до непоклатимите дебели стени на крепостта. Дива не посмя да стъпи на моста. Само децата влязоха отвъд крепостните стени. 
Цали Мали Град - име като скоропоговорка, в която езика ми се заплита изричайки го. 
Повисяхме по въжените катерушки и се оттеглихме край чешмичката на пикник. С риба на скара и бира. 
Сити, доволни, по мръкване се завръщахме. 






вторник, 4 ноември 2014 г.

Да се огледам пак от Черни връх

С далечини като море, с блестяща Рила над морето от мъгли и прозираща София под слоеве сивота. 
Наздраве с червено вино, последни резерви от миналата година. 
Наздраве от върха, там където дори и от пластмасова  бутилка, виното е по-вкусно отколкото от кристална чаша вкъщи. 


Helloween 2014




По край децата на Helloween има маскиране, преобразяване, сладости, гости, повече отколкото всеки друг ден.

Цял ден презентации, една сутрин на концерт

drum session с Мартин Иванов

Наречено е фестивал за ума, тялото и духа, свободата да бъдеш, открий себе си.
Уговорих се с приятелка, но го посетих сама. В края на деня все пак срещнах приятел. 
Цял ден се потопих в знанието и опита на презентаторите и в края на деня бях изморена, от нещо по-богата, от нещо вдъхновена, любопитна да узная още нещо за някои хора, по някои теми. 
Впечатлена съм много от Розмари Де Мео, от начина, по който владее думите, от излъчването 
ѝ, от наричането. 
Заинтригува ме Валентин Илиев, без да разбирам всичко и без да съм  наясно какво точно е Оренда, но да искам да разбера. 
Хареса ми Ана Вълева, представянето ѝ, темата за Human disign. Колко много се усмихва, колко много говори с ръцете си. 
Въодушевяващо, подгряващо и енергизиращо беше дирижираното барабанене водено от Мартин Иванов.
Интересно ми беше да чуя Неда Терзиева, да се запозная с Мадлен Алгафари.   
По едно и също време се дублираха четири презентации, така че не можех да посетя всичко, което исках.
А навън валеше, трупаше, покриваше в бяло първия сняг за тази година в София.

Друг ден беше неделна сутрин, в която от пазара за ски на Стадион Васил Левски, се втурнахме на концерт с Боромир в зала България на Приказка за Моцарт и великанът, джудже Ото. Бяха се събрали много деца. Музиката беше красива, сюжетът простичък, и точно за него се хвана Боромир. Много пляскахме.  

сряда, 29 октомври 2014 г.

сняг = шейни = ски = красота! ураааааааа!




Над Железница. На Витоша. По пътеката за "Синята стрела". 
Дърветата не бяха готови да посрещнат зимата - с листа по клоните, много бяха прекършени и приведени от снежния товар. Ние винаги готови за снежна пързалка, се пързаляхме, вървяхме в следи по снега, бихме партина, пихме топъл чай пред снежния пейзаж, тичахме и се смяхме. Дива тича най-много, все пак. 





Водопад Добровишка Скакля

По искърското дефиле, след Искрец, през горичка, по пътечка, нагоре, нагоре, към скалния венец до там откъдето се хвърля водопада надолу. Раздумка, джапане, хапване

 и после надолу, надолу до там където водопада се разбива в скалите и рисува дъга.


 Изкъпах се и излязох Бала Рада, по-чиста, по-свежа, по-силна.


Гъбена приказка, гъбена чорба, година на гъбите

Гъби, тази година брахме много гъби, пълнихме много торби, готвихме, ядохме, сушихме, мариновахме. 
Много са вкусни, много са красиви, много са.
Да ходиш за губи е цветно, приказно преживяване с чуден аромат и вкус.

 за гъби на Окол
 манатарки

красавиците - мухоморки
с голеееееми манатарки

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Отново на Влахи

Беше есенен слънчев weekend.  Много време мина откакто не сме идвали тук - във Влахи. Боромир и Дара  дойдоха с нас и Юлето - с Калина и Иван също. 
Дворът на "Училището за природа"  сега е оживял с патици, гъски, зайци, петел и кокошки.
В сградата на Училището вече има обзаведена стая - спалня /където спахме/ и стая за срещи. 

Под райската ябълка, натежала от плод, на сянка се излежават патиците. 

малко дете с малко зайче

  порасналите малки

Разходихме се за гъби с Димитър и Пламен. Брахме рижейки, манатарки, булки, тръбенки.
  
тръбенки

Дива и Боромир за гъби:)
Уважихме и Градешнишките минерални бани и се прибрахме към къщи да си готвим гъбите.


сряда, 1 октомври 2014 г.

на мотори из Сакар и Източни Родопи в средата на лятото

С приятели, с мотори, в жегата, по поточета и рекички, през китни села, със срещи и раздели, на палатки, с вечери край огъня, возя се, гледам, мисля си, мечтая, пукаме и лепим гума в дън гори тилилейски - на края на пътя в Меден бук, и мотора на Ива покарах дори. 


Горно Луково със стари красиви, големи къщи.

В червено, с аромат на печени чушки и вкус на лютеница

Лютеницата вече традиционно я правим на Окол, Правили са я някога нашите родители по селата. А ние сме мазали дебелите филиите и сме си облизвали пръстите. След дълго лютеницо-неправене започнахме да я правим в село Влахи (там традицията с лютеницата продължава всяка година), после я готвихме на село при баба Лили и за 3-та година я забъркваме в Окол.
Този път сме отличници. Организирахме се за лютеницата, точно навреме - първите дни на септември в сезона на лютеницо-зеленчиците.  Много работа отхвърлихме и сговорна дружина се трудихме. И стана лютеница за чудо и приказ.  

Първия ден пазарувахме и пекохме чушки и патладжани. (Патладжаните по-лесно се белят докато са топли.) Втория ден - белихме, белихме, белихме чушките. (Това е най-трудоемкото от цялото майсторене.) Мелихме доматите.
 Доматие врат, врат, врат, докато се сгъстят и съдържанието намалее наполовина.  

Мелим патладжани, моркови, чушки и смесвам всичко в голямата тава. Варим, подправяме с китка нарязан магданоз от градината, сол, зехтин, кимион. Пълним буркани. Облизваме тавата. Варим буркани. Готово!
Дървесна гъба за зеленчуково-гъбена супа за обяд, вечеря и за обяд на следващия ден, защото голяма чорба стана. Имаше и кьополо. Лютеницата влезе в бурканите, та зимата ще я хапваме.
Още по темата в черевено: Боромир и цветята в градината.

вторник, 30 септември 2014 г.

Гюлечица, Мальовица,боровинки,гъби и малинки

Последната седмица на Август отново сме на Гюлечица. Берем горски плодове, бродим по пътеките, пълним шепите с плодове и торбите с гъби. Почти като на детски лагер сме - с 5 деца, майка и аз.Има и други деца в хижата. През деня разходки, вечер - федербал, дялкане на лодки от борови кори, карти или четене на книжка.

Слънцето грее, но вятър духа и си е хладно. 


С Майка и Боромир дойдохме ден по-рано. Когато докара децата и после когато ни взе, Пламен и Дива също бяха с нас. За да можем да правим по-дълги разходки и преходи Майка и Боромир оставаха в хижата. 

 Две горски принцеси - най-рисуваните гъбки в детските книжки. 

Най-снимания герой, в моите картинко-писаници. 

По пътеките от Гюлечица към ЦПШ Мальовица, към Яворова поляна или към връх Мальовица.
Докато времето се чумереше и прогнозата обещаваше превалявания не се решавахме. 
И ето, че един ден поехме към връх Мальовица.

 Минахме терасите над Мальовица, покрай поточето, нагоре, нагоре.

 Подминахме Еленините езера.

 Мъглата е скрила върха, но нас не ни е погълнала още.

Върхът 

 На връх Мальовица, Мальовишките езера под нас.

 Облаци заблулват и разбулват хоризонта.


 Последните дни посветихме на гъбо-търсене-събиране.
 От дървесната "гъба-зелка-къдрава-маруля-как-ли-точно-се-зове" Пламен сготви супа-мечта!

Докато се сушеше пачият крак вкъщи по масите, ароматът му беше неустоим, та изядох сума ти гъби.