Засилка. Загрявка на Градешнишки бани и скок до Пелопонес.
Пътуваме 3 коли жадни пътешественици.
Коринтският канал, открит 1893 г., широк 24 м. Прекосяваме го и вече сме в Пелопонес.
Маслините, под чиито клони не веднъж опъвахме палатки: детската с момичетата и другата детска - момчешко-родителската.
Амфитеатърът при Епидавър. От последния 55-ти ред слушах изпълнението на Вихра, застанала в центъра на сцената. Театърът е посторен 4 в. пр. н. е. и събира 15 000 човека.
Още първите дни се заредихме с чувал с портокали за цялото пътуване. Навсякъде мирише на цъфнали портокалови дръвчета, хем цъфтят, хем плододават.
Навплион, китно градче с пристанище и крепост над града.
Полуостров Мани. Сгушени площади, тесни каменни улички, църковни кули...
Къщи-крепости
Пътят се вие, вятърът духа, орхидеите цъфтят...
Намерихме пясъчен залив сред стръмните брегове, в посока най-южната точка на Пелопонес за следобедната сиеста.
Планината Тайгетус
Заливът Наварино е затворен откъм морето с остров.
Хамелеони. По върховете на клолнките зад връхните листенца спят зелените хамелеони. Денем останаха неоткрити. Но през нощта на светлината на фенерите видяхме десетки.
крепостта Метони
Водопадите Полилимнио, при село Казарма
Алики - фламинги и плажове пълни с миди и рапани.