Пефкари, където след първото ни ходене, отдавна беше, от време на време се завръщаме.

Септември е, малко преди началото на учебната година, юруш още едно пътуване докато е още лятна ваканция. 

С добра компания, с деца и кучета, Бора не беше, под сянката на боровете, във вълните, под водата, по плажа, по улиците. Обикаляме различни заливи, готвим си риба, пием Митос и се радваме че сме с деца на море. 

Гьолът е затворен залив почти кръг в скалистия стръмен бряг, изолиран от прибоя на откритото море. Красиво място и място за скачане. И двете ми дъщери имаха смелостта да скочат от най- високото. 

 

Из Рила, Връх Мальовица, Урдини езера, Страшното езеро, Йончево езеро

Когато бродихме по пътеките, поспирахме за боровинки, за снимки, за почивка; леки, без багаж. С Боромир на гръб не стигнахме по-далеч от хижата. Когато не го вземахме с нас го оставяхме на грижите на майка и те ни посрещаха в края на деня с набраните малини, а ние с боровинки. Момичетата си намериха приятели и не винаги идваха на преходите с нас. Не направихме всички маршрути, Седемте езера само с поглед ги стигнахме, зад много била и от много върхове не надникнахме. Обаче качихме връх Мальовициа, Завъртяхме  около Урдините езера, Качихме се до Стращното езеро и се спуснахме през Йончево и... до завръщането ни в София ръцете ни носеха цвета на боровинките.  

 на хижа Мальовица

 Еленски езера

 последни стъпки до върха

на връх Мальовица, зад нас се  простира Зелени рид

 Мальовишките езера, перспективата завършва с Гюлечица в гората, от където тръгваме всяка сутрин :)

 от Зелени рид с гледка към Мальовица

 августовски сняг

Нахранихме всички сетива.