петък, 1 август 2014 г.

Юлско вълшебство на Кара Дере

July morning ни хвана на пътя, стигнали морето, пътуващи от Бургас към Кара дере. 
 Катунът е разпънат, пъстър и весел. Празнуваме първият рожден ден - на Илянка. 
Кратък дъжд е превалял. След дъжд винаги е много красиво. Дара е нанизала гирлянди от миди и рапани, които вятъра люлее и те звънят по тръбите на шатрата. 
Плуваме в безлюдното сутрешното море.

Бели-побели, в дрехи бели облечени
или с хума намазани.

Мартин празнува рожден ден с много деца и големи с лятнодиненасметановомалинена торта.

В големите вълни пада голяма игра.
Писия, мишле или бръмбар, кой каквото хване, всички го виждат в "наше малко село". 

Приятели прииждат и си тръгват.  
Морето и небето винаги са красиви, красноречиви и различни всеки ден.
Всеки с всеки играе, играят децата най-вече с вълните и пясъка.

Калина плитки плетеше на всички дългокоси, пожелали да бъдат сплетени. 
И аз бях сплетена от ухо до ухо на рибена кост за среща с любимия;) след раздяла. 
Аглика плетеше кукли, а аз заплетох топка с нейна помощ и напътствия. 
И стана - весела, пъстра в-шепа-сбрана, скачаща топка. 



 Вечер се събирахме край огъня.
Луната порасна пълна и изгряваше алена след залез. Все по-малка и все по-късно всяка вечер.

По-често, Боромир не спеше следобед, но когато се случеше беше досущ до вълните, където ветреца гонеше мухите и шума на морето заглушаваше всеки друг шум.

И дойде кафявата вода след пороен дъжд, но ние не нагазихме. 
 Гледахме как кафявото петно растеше от Черни до Бели нос.
Децата щуряха по изровения бряг на отдръпналата се, придошла река. 
 Павел и Рада нарисуваха слънце, за да изгрее и то изгря. 
 Пикабу     -      БУ!
Реката изтъня и се избистри, водата в морето отново се плискаше бистра и ние неудържимо пак плувахме, миехме и играехме с вълните. 
 Разходки и игри, разговори, плетки и срещи, обеди и вечери от сутрин до здрач и след залез.




Остани Кара Дере диво и щастливо, за да можем да ти се радваме и занапред, вместо да те търсим по чужди морски брегове. 
Обичам те такова каквото си: чисто, неопетнено, незастроено.

Среща с морски костенурки на Закинтош

В края на юни...
С един мотор потеглихме за Закинтош. Тръгнахме към обяд, пътувахме дълго, промушихме се през множеството тунели по пътя за Йоанина. При Йоанина объркахме пътя, за да спрем на точното място за преспиване, без да го търсим на първата отбивка, в която кривнахме някъде край Драмесии. Първия ден изминахме към 550 км. Легнахме рано, станахме рано, гонихме ферибот в 13 часа за Закинтош и успяхме, разбира се. Глътнахме ги съвсем навреме оставащите 300 км от Йоанина до Килини, от където взехме ферито. Даже се класирахме с по бира за плаването:). На Пелопонес се прехвърлихме през възхитителния вантов четири-пилонен мост свързващ Антирио с Рио близо до Патра. Преминаването с мотор струваше 1.9 , като за кола цената е 13.2 
На остров Закинтош бръмнахме право към къмпинг Торторуга, където вече се бяха настанили наши приятели. 

В залива на къмпинга беше закотвена една яхта.  Точно над брега на първа тераса бяхме опънали палатките.
Marathonisi - островът, където гнездят повечето морски костенурки. 
Сутрин, от брега с чаша кафе.

Цял ден обикаляхме в залива с моторна  лодка под наем, на лов за  Caretta Caretta - морски костенурки. 

Ето ги, големи и спокойни размахват плавници. Поплувахме с тях до насита, с огромна радост и възхищение.  


(Сърдечно благодаря на Мая и Борил за снимките с костенурките) 


Приказни морски същества.

Сините заливи със сините пещери и арки.
 
мостът Рио-Антирио 

Плажът, на който спахме на север от Превеса. 
Отново останахме двамата. Решихме да хвърлим поглед на остров Левкада. Обиколихме острова, къпахме се, ядохме по гирос, любувахме се на платноходи и кайтове и отново потеглихме на север през тунела под водата към Превеса. 


Спим в заливчето пред острова. Малък пясъчен очарователен плаж с новопостроени къщи и хотелчета вече завзет  от сламени чадъри и с музика на плажа от заведение, макар да нямаше туристи.  Малко и малки са пясъчните плажове между Парга и Сивота, брегът е висок, пътчетата до тях са дълги и криволичещи докато се спуснат до заливите. Вероятно затова пясъчните плажове, които обиколихме в търсене на място за преспиване бяха застроени и зачадърени. 

Оставяме йонийското крайбрежие и от Игуменица хващаме магистралата за Солун към дома.

Ние