Отново се приютихме на Гюлечица за една бързо скроена зимна ваканция. С панти, на ски, пеш или на шейна на Рила сме в пълен състав. И всеки ден е различен - снежен, слънчев, дъждовен. В дните, в които карахме ски, краката умаляваха от ски каране без спирка и до последно, защото всяко следващо спускане е по-хубаво от предходното и защото сме ненаситни и си признаваме умората след последното качване с влека. Прекрасно е да криволичиш на завои, или да летиш на шус с вятър в ушите надолу под натежали от сняг борове, слънцето да блести, върховете да се забулват и разкриват от летящите облаци, Витоша и Стара планина да се белеят на хоризонта и всичката тази зимна приказка да я споделяш с любими хора. И по пътеката към хижа Мальовица, върху пресния сняг всяка следа от живот е видима, Дърветата са снежно-надвесени и от време на време се отърсват от сняг, ръсейки пелени от бял прашец. Нагоре теглим шейна, надолу я пързаляме. Малките деца играят, големите - четат, рисуват. Има време за филм, за книга или учебник. Наслояват се спомен след спомен на любими места, срещаме познати лица път след път и децата растат и играят.
В снежна пещера на пътеката за хижа Мальовица
Пътеката от човешки стъпки в пресния сняг не пасваше на шейната
най-добрите скьори на Ръждавица;)
рисувахме по пистата
на мостчето
х. Мальовица, затворена в сняг и слънце през ученическа ваканция
Големият човек до малкия трактор по пътеката до хижа Вада
Висулки като мечове се спускат от стряхата на ЦПШ
