До Горан - 11, 12 Януари

   Навън е студ и сняг, пътуваме за Горан, едно ловешко село, където живее баба Лили. Пътищата бяха почистени и по магистралата, и в селото, така че стигнахме, за където бяхме тръгнали. 

     Прабаба си игра с внуче, пя му позабравени песни. Пламен почисти кюнците, донесе дърва, разшири пътеките от падналия сняг и не знам още какво, защото бях вътре на топло с бебе и баба. Вътре беше топло, но студеният под вкочаняваше обутите ми във вълнени терлици крака. Няма вода в къщата, тази за пиене е от бутилки, а за миене топим сняг на печката. В другите стаи, където баба не топли, водата замръзва. Пет часа бумка нафтова печка за да сгрее ледената стая, където ще нощуваме, а електрическо одеяло размрази леглото. Нощта беше топла, ухаеше на нафта. Пламен каза, че на кораба миризмата на нафта е далеч по силна от тази в стаята, а аз си спомних една прегръдка с аромат на нафта. При това пътуване за мен зимата остана някак си зад стъклата на колата, зад изпотените прозорци на къщата. Направих една малка разходка по снежната улица край снежните покриви, дървета, огради, дворове. Бора - кучето правеше тигели по снега, разхождана от мен Пламен и Боромир.