Има една традиция да се събираме с приятели на "Смяна на Времето". И тъй като други поводи не са ни събирали с тези хора напоследък, беше дошло времето да ги видим пак. Тръгнахме за Радуй. Пътувахме привечер. Стигнахме по тъмно. Гореше огън в двора. Хората го бяха наобиколили, някои познавахме, други не. Влязохме в кръга около огнището. С напредването на вечерта Иво извади китарата, народа поде песните, а понякога и Боромир надаваше глас в ръцете ми. Пламен направи със задните седалки спалня в колата. Там по-късно заспахме приспивани от песните отвън.
Най-хубаво е да се събудиш рано сутрин сред природата. Чаша кафе допълни сутринта. Истински приятна, неделна, ленива сутрин с тихи разговори край димящия пън в огнището. Боромир скубеше тревичките, събираше клечките, пълзеше по тревата. Закусихме по обяд и си тръгнахме стоплени от срещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар