път и спирка: До Дарданелите

19-24 април

Потегляме за Дарданелите две коли, две семейства с деца. Правим едно спиране, за да обядваме в едно селце по пътя, с по една шопска и пържени картофи, обсъждаме маршрута, глътваме по кафе и продължаваме.

В района на Хасково кривваме към с. Александрово, където разглеждаме макета на тракийска гробница намираща се под отсрещната могила.

Отиваме към село Мезек. Оттам се качваме на крепостта над селото. Късен следобед е, духа вятър. След дългия път затворени по колите децата хукват из поляните, около крепостта. Византийска крепост от ХІ-ХІІ в. Има хубава гледка към околността. Тук в подножието на крепостните стени, до гората, насред поляната правим палатков лагер от 3 палатки. Край огъня посрещаме вечерта и похапваме.

Птичите песни започват по тъмно, поспиваме още, измъкваме, се кой когато се е наспал, от затоплените чували, хапваме нещо, потегляме към Свиленград.
Закусваме баници с айран в центъра, пазаруваме от Пазара: ябълки, краставици, домати и бадеми. Разхождаме се по стария мост над Марица, зареждаме догоре с бензин и отпътуваме към турската граница.
Три часа оставаме тук в усилието да си набавим зелена карта, която бяхме пропуснали да си купим. Потегляме пак към Одрин. Оставяме колите и тръгваме да се разходим. Градът е оживен и пъстър.

Първо потъваме в базара към джамията, където сергии предлагат сапунчета, шалове, локуми, книги, дрехи, сувенири…

Джамията Селемие: През порта влизаме във вътрешен двор. По средата чешма с каменни блокчета около чучурите. Пред джамията се събуваме. Оставяме светлия ден зад нас и влизаме в голяма зала покрита с пъстри червени килими и голям свод. Под купола има тераса, под която пее фонтан.

Сарата джамия Ески. Червен килим, куполи с мандали под сводовете и на стените; големи изписани в черно калиграфии по четирите страни на колоните и по стените.

Разхождаме се по търговските улици, похапваме смляна леща с мек бял хляб и сухи пържени люти чушки. Поемаме на юг късния следобед. Преди Кешан вече се смрачава. Търсим място за пренощуване. Няма черни пътища, по които да свърнем, няма необработени земи, всичко е ниви. Сигурно спахме сред единствените група дървета насред околността, заобиколени от нивите.

На закуска пием чай и потегляме към устието на Марица при Енез. Катерим се по останки от крепост, откъдето се вижда градчето, морето, Марица. Попадаме на пазар разпънат по една от улиците и насред площада. Опънати са тенти, а под тях джунджурии, дрешки, плодове, маслини. От маслините, които взехме много вкусни бяха зелените с кисела чушка вътре. Руми и Иван намерат, къде да хапнем обилно и вкусно. Избираме си риба, нахут, ориз, салати; за десерт чай. Денят преваля и нощта ни свари отново в околностите на Кешан, този път югозападно от Кешан, на връщане от Енез. Спим сред една красива разлистена гора встрани от макадамов път недалеч от селце, откъдето за лека нощ и добро утро се разнася напева от джамия. Този път опъваме две палатки, а третата спалня правим в колата за децата. Дъждът пя по палатките ни тази нощ.

На следващия ден стигаме Дарданелите. Ядем баклавички и екмек-балък /хляб с риба/ на алеята край морето. Обиколяме полуострова по еднопосочни асфалтирани алеи, разминаваме се с автобуси с туристи. Сред гористите хълмове се издигат ъгловати каменни монументи, четем надгробните плочи на загинали млади бойци при първата световна война. Любуваме се на красивата дъга на голям залив в далечината. Излизаме на морето сред дюните с растителност, до вълните под брулещия вятър. Газим в морето, разхождаме се по плажа. Децата събират морски съкровища : миди и раковини.

Спираме край водоемите да гледаме птиците. В Гюнейли пием чай край морето. Тук, насред селото оставаме да нощуваме на една поляна, с разрешението на собственика.

На другия ден: Великден е. На Кочачешме спираме за раздяла с Морето. Пристана с рибарските лодки излъчва спокойствие, морето е тихо и красиво. На площада с дядовците пием чай и ядем шоколад. Отново спираме в Одрин.

Минаваме границата. Ние поемаме към Пещера, и се разделяме с Иван, Руми и Ясен.
Вечер е, сядаме край масата с нашите близки и се борим с великденски яйца.