3 мотора, 6 мотора, 4 мотора. Така започнахме и продължихме нашето пътескитане.
Първия ден се събирахме, изчаквахме, следващите се видя че сме с различно темпо и мераци затова ние останахме да въртим из Източни Родопи, а две момчета се отделиха на път за Царево.
Първата вечер се замръкнахме насред село Равен под 3 от вековните дъбове край пътя. Опита се да вали, така че салата, ракия и по полатките.
Похапвахме попътно, пшеничено-ленено хлебче с квас, маслини и със семки.
От както го имам Пламен разгадава загадката на моя мотор. В жегите почва да хълца, да придърпва, да гасне. Затова сега с бяла пелена е повит резервоара и мрежичка я държи. Той счита че бензиновата помпа в резервоара прегрява и прави проблеми. Проблемът се търси и решава още.
Село Равен, вековни дъбове
Сутринта ни навестиха, коне, крави, овце.
Гледка към Татул.
Обед в Крумовград. До пазара намерихме месната кръчма. Минавахме през села с красиви имена.
Спираме за бира или кафе, любуваме се на гори, селца, хълмове и речни долини.
Замръкваме в Сакар по стъмване Пламен намира ловния заслон с маси и чешмичка между селата Сладун и Варник. Спретнато, обгиржвано, пазено, уютно местенце. Граничната полиция неспирно обикаля и дебне в района причаквайки бежанците по реката от Турция. И нас заподозряха дори.
Село Маточина, магазинерката и пияницата на селото ни разказват истории от живота в селото.
Цъфтят жълти и лилави цветове, тук там и макове за разкош.
От крепостта земята на шир е надлъж е на кръпки от различни земеделски култури.
Скална църква в село Михалич.
Чудно е да караш по тези вити пътища из Сакар и Източни Родопи. В Кърджалийско пътищата се ремонтират и правят, но тук в района на Странджа има много дупки.
Язовир Кърджали, задругата се е разпаднала, всеки по малко го е валяло по пътя. Ние в дъжд стигнахме до хижа Боровица. По тъмно и в дъжд я намерихме. Огледалата ми бяха две черни дупки, а Пламен ме водеше в мрака на настъпилата дъждовна нощ. Беше вълшебно, на 100% пътят беше погълнал вниманието ми. Тръгнахме по тъмно защото останахме да се насладим на на пържен Шаран с лимон в Енчец.
В светъл ден, докато карам понякога гледам пътя, понякога се унасям в мисли, мечтая, любувам се на сменящия се пейзаж, гледам в огледалата назад - особено като има мотори зад мен, или просто спазвам еднаква дистанция до мотора на Пламен отпред.
На сутринта слънцето изсуши пътищата и моторите.
Рекичката от язовир Боровица.
На стената, язовир Боровица. Пътищата са новонаправени, вити и сучещи се. Поехме към село Комунига.
Малки стада пасат по баирите, мащерката цъфти, жужат насекоми, къщи кичат баирите, горските ягоди са узрели.
На влизане в селото два 180 градусови завои малко ме затрудняват;)
