Източни Родопи и Сакар с мотоциклети

3 мотора, 6 мотора, 4 мотора. Така започнахме и продължихме нашето пътескитане. 

Първия ден се събирахме, изчаквахме, следващите се видя че сме с различно темпо и мераци затова ние останахме да въртим из Източни Родопи, а две момчета се отделиха на път за Царево. 

Първата вечер се замръкнахме насред село Равен под 3 от вековните дъбове край пътя. Опита се да вали, така че салата, ракия и по полатките. 

Похапвахме попътно, пшеничено-ленено хлебче с квас, маслини и със семки.

От както го имам Пламен разгадава загадката на моя мотор. В жегите почва да хълца, да придърпва, да гасне. Затова сега с бяла пелена е повит резервоара и мрежичка я държи. Той счита че бензиновата помпа в резервоара прегрява и прави проблеми. Проблемът се търси и решава още.

Село Равен, вековни дъбове

Сутринта ни навестиха, коне, крави, овце.  

   Гледка към  Татул.

Обед в Крумовград. До пазара намерихме месната  кръчма. Минавахме през села с красиви имена.

 Спираме за бира или кафе, любуваме се на гори, селца, хълмове и речни долини. 

Замръкваме в Сакар по стъмване  Пламен намира ловния заслон с маси и чешмичка между селата Сладун и Варник. Спретнато, обгиржвано, пазено, уютно местенце. Граничната полиция неспирно обикаля и дебне в района причаквайки бежанците по реката от Турция. И нас заподозряха дори.

Село Маточина, магазинерката и пияницата на селото ни разказват истории от живота в селото. 

Цъфтят  жълти и лилави цветове, тук там и макове за разкош.

От крепостта земята на шир е надлъж е на кръпки от различни земеделски култури. 

 Скална църква в село Михалич.

Чудно е да караш по тези вити пътища из Сакар и Източни Родопи. В Кърджалийско пътищата се ремонтират и правят, но тук в района на Странджа има много дупки. 

Язовир Кърджали, задругата се е разпаднала, всеки по малко го е валяло по пътя. Ние в дъжд стигнахме до хижа Боровица. По тъмно и в дъжд я намерихме. Огледалата ми бяха две черни дупки, а Пламен ме водеше в мрака на настъпилата дъждовна нощ. Беше вълшебно, на 100% пътят беше погълнал вниманието ми. Тръгнахме по тъмно защото останахме да се насладим на на пържен Шаран с лимон в Енчец. 

В светъл ден, докато карам понякога гледам пътя, понякога се унасям в мисли, мечтая, любувам се на сменящия се пейзаж, гледам в  огледалата назад - особено като има мотори зад мен, или просто спазвам еднаква дистанция до мотора на Пламен отпред. 

На сутринта слънцето изсуши пътищата и моторите.   

 Рекичката от язовир Боровица.

 На стената, язовир Боровица. Пътищата са новонаправени, вити и сучещи се. Поехме  към село Комунига.

Малки стада пасат по баирите, мащерката цъфти, жужат насекоми, къщи кичат баирите, горските ягоди са узрели.

Обед  в село Мостово, минаваме над рекичката по естествен мост, където реката се мушка за един завой под земята, църквата се белее преди селото, възрастни мъже са насядали пред магазина-кръчма, жена ни продава бира.
На влизане в селото два 180 градусови завои малко ме затрудняват;)