вторник, 25 август 2015 г.

остров Евиа, Гърция

Посоката е юг. Както в повечето случаи, когато става въпрос за лято, море и мотор. Дестинацията е остров Евиа. Следобедно тръгване, една нощувка  при Алики и сме на ферибота в Глифа. На острова поемаме към най-западната му точка, където има безплатен къмпинг с каравани и палатки покрай брега. Бус е отворил багажника и продава пити, вълшебен овчи кашкавал.
Обикаляме целия остров. Минаваме покрай западното крайбрежие, после преминаваме през високи планини и се прехвърляме на източното. Изкачваме се на юг и отново се прехвърляме на западния бряг. Разделяме се с Коцето и продължаваме все на юг докато пътят стане черен, бреговете скалисти, заливите безлюдни. 
Покрай пътя навътре в острова, край градините си стопаните предлагат пресни плодове и зеленчуци. 
В малките селища кола с бавна скорост и на високоговорител предлага на глас стоки. 
Спираме на плажовете да се погмуркаме, в градчетата спираме за Алфа, Фикс или Митос, може и по гирос. 
Гирос без месо са ни продавали на цена между 1 и 2 евро.
В планините има гори от красиви борове със светлозелени корони. По нависоко до скалистите била се изкачват тъмнозелени ели. Край реките се надвесват огромни чинари. Някои смокинови дървета ни прелагат едри сладки смокини. Вода си наливаме от чешмичките край пътя.  
Плажът под Ламари на източното крайбрежие беше един от най-красивите на острова. Нагоре и на юг пътят се вие и суче повече от Трансалпина дори, при това с гледка към морето. 
Фериботът към континента ни среща с двама гръцки мотористи. Караме с тях до Лариса. Превеждат ни през път без магистрални такси и с красиво изкачване и спускане към Агиокампос, на изток от Лариса. 

На кратко остров Евиа е чудесен за мотообиколка, гмуркане и палатка.    

под водата на остров Евиа



плаж край Ламари

гледка към плажове край Ламари

единствени на плажа

най-южно на острова

Каристос

парен валяк, Каристос

Пясъчна лилия, Агиокампос, Лариса

Вело Ваканция на Беглика

Времето на ягодите, боровинките и малините е.
Минаваме през Пещера, берем смокини на смокинята, вземаме леля Зоя и продължаваме.  
Опъваме палатка под дългостъблените борове край язовир Васил Коларов / Голям Беглик. 

Лежа на поляната и боровете шумят разлюляни от вятъра. Стеблата им във върховете правят с метри отклонения във всички посоки. 

Вечерите палим огън и вечеряме.

Кареме колелета до фурната на Широка поляна и обикаляме язовира.

Хващаме от горско стопанство Беглика асфалтов път, който вие покрай рекичка. Пътят постепенно става непроходим за коли, с изпопадали канари, надвесени и паднали дървета. Преди да разберем до къде води, обръщаме на обратно. Успяваме да си купим мляко от семейство помаци,  половин литър сварено и половин литър сурово, всичкото останало мляко на хората. Тази вечер се прибираме и с улов пъстърва, наловен от рибарниците. Вечерята е риба на скара.  
Друг път караме до поляна с боровинки  и оставаме докато се наядем и наберем за децата. 
Гъби няма. 
Четем книги и караме колела. Вечер огъня ни събира. През нощта  може дъжд да побарани по палатката, за да не вали през деня. 
На тръгване си купуваме боровинки за сладко. Вихра и Пламен се спускат с колелета до Пещера. 






понеделник, 3 август 2015 г.

Слънчева Мальовица

На Млальовица сме, за да ходих по билата, върховете, до езерата, по пътеките, откъдето се вижда надалече, отвисоко. 
Първия ден сме само с Дара. Правим ЦПШ - Мальовица, през пистата на Ръждавица, Йончево езеро, Страшното езеро - ЦПШ. Препускаме нагоре, припкаме надолу, лесно ни е, вдъхновени, възхитени, окрилени с леки ранички на гърба.
Малко конче сред големите, седи в средата на стадото.

Охладихме краката в Йончево езеро. 

 хижа, връх Мальовица
В пълен състав се качваме до Меандрите на Урдина река, където се радаваме на реката, на бродовете, на вировете, на полянките.
 Катерим се към връх Мальовица 
 На Елениното езеро рибките кълват от краката ни и приятно ни гъделичкат.

 Рилски манастир, пожар в гората.
 Еленини езера

на вр. Мальовица 

Еленини езера

Излязохме от гората на Зелени рид и ето я скалата, откъдето погледнахме надолу към долината на Урдина река.


 долината на Урдина река 

За weekend-а и Пламен и Дива се включиха в най-дългия преход - Зелени Рид - Урдина река.



Само дето през всичките дни все не можехме да тръгнем преди 11 часа, за който и да е от преходите.  Иначе добре си походихме из Рила планина. 
И от кори дялкахме лодки и ги пускахме в реката. 

През юли цъфтят повече цветя в Рила, отколкото през август, когато малините и боровинките са узрели. 





 На Белчин бани Боромир най-много игра във водата.



Юли. Мото - weekend до Беглика

Двамата на път до любимо място - Беглика. Пътят Варвара - Ракитово е много красив, с теснолинейка и река покрай шосето. Не пропуснахме да си вземем самуни хляб от пекарната на Широка поляна. 
На голям Беглик заварихме много повече палатки и каравани от друг път. Намерихме си местенце на нашата поляна опънахме палатката и тръгнахме в гората за гъби. Гъби няма, гората е суха. 

Изядохме няколко шепи боровинки и отидохме да си сготвим вечерята - спагети с гъби. 

 Сушени гъби - миналогодишна реколта - пачи крак и тръбенка. Ароматът е вълшебен, БОЖЕСТЕН. 

Вечеряме, залеза облива гората в злато. Наздраве!


 Навръщане поспираме в Пещера за среща с близки хора.

В края на юни - манатарки от гората, ягоди от градината