Село Костадините се намира на югоизток от Габрово. Има няколко постоянно живеещи жители, няколко пръснати къщи по баирите. Някои постегнати, други се рушат изоставени. Все още кози пасат над селото. Лятото, в неделници и празници колите прииждат и децата хукват да играят на воля по поляните и градините.
Това е селото на моя прадядо Недялко и баба Деша. Къщата сега пустее отдавна напусната, двуетажна с покрив от каменни плочи. Откъм вътрешния двор е боядисана в бяло, а откъм улицата - в синьо с каменна основа и голяма стопанска пристройка-навес. Мушмулата е отрупана с плодове, под дюлята е пожълтяло от окапали дюли, здравец расте покрай каменните стъпала към горната тераса. Зелен тревен килим е покрил всички площи около къщата. Всяка къща без стопанин е тъжна и самотна.
Гостувахме на чичо Николай, изпълнен с радостта да живее тук.
Ябълковите градини бяха народили много ябълки жълти, червени, стари сортове, сочни. Брахме със стълба, събирахме от тревата, слушах разкази от стари времена, за добри хора, мои дядовци и баби, живели и градили тук по тези земи.
