Канихме се, уговаряхме се, отлагахме, не можехме, не беше подходящо времето... Лятото минаваше. Тръгнахме.
С рейс София - Добринище. С шкодата на Динко до хижа Гоце Делчев. Лифта не работеше, повисяхме докато ни качи една уазка до Безбог, междувременно лифта тръгна и ето ни в Пирин с раници на гърба.
Пътеката, езерата, върховете, боровинките, небето, гъбките в тревите и с много сладки приказки денят премина. Опънахме палатка на Самодивските езера. През нощта открихме приказно небе отрупано със звезди. Заслонът на Тевно езеро ни приюти за следващите два дни с Валя - хижарката и нейното момченце. Похапвахме и поспивахме топло. Били редеше Таро и отговаряше на въпроси. Навън валеше и мъгли се стелеха. Сутринта Каменица сребрееше с тънък слой сняг. Следяхме прогнозата. 
Слънчице се показа когато потеглихме, малко ни валя, малко ни замъгли надолу към Дерменка. Заради времето се оказахме от Билото към Вихрен. Веси ни прибра от пътя. Заведе ни у тях. Отвори кутии с приказни, ръчно-правени бижута-оригами. По тъмно отидохме на минерален басейн в Баня - блаженство! Угодихме си и с вкусни ястия в Банско. Рано, рано взехме рейс за София.
Предстоеше рожден ден на баба в Горан. Поприготвихме се и потеглихме всички заедно.
Бъди, зрава и весела, бабо!
Спахме в бусчето сладко. Валеше по покрива, малко капеше, имаше и конденз, имаме какво да пооправяме занепред на нашата къща на колела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар