Златна, огнена, пламтяща есен е.
Циганското лято тече.
Пече,
през деня.
Вечерта огънят играе в печката
която докарахме. Мъжете я монтираха и беше топло, уютно, с жив огън.
Участниците са +/- обичайните.
Песни, китари, наредена маса, пълни чаши, деца играят.
Навън Светльо и Пламен пекат на огнището мръвки.
Гората пламти.
Гъбките радват окото.
Брахме манатарки, рижейки, масловки.
От дървена къщичка в короната на боровете.
Вечерта.
Манатарки, колкото по-дълго ги сушиш, толкова повече миришат.
Сега отварям шкафа със сушените гъби и ме залива миризмата им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар