понеделник, 27 март 2017 г.

25 март, с аромат на пролет


Ако е имало умора в телата ни, водата я е отмила и по-леки се носим на моторите към манастира Преподобна стойна след село Златолист. Хилядолетен чинар е разпрострял още-не-облистени клони в двора. И от това място струи вълшебство. Опъваме палатката под една круша, режем салата и вечеряме, а докато се мръква и изгряват звездите и птиците пеят. 
Хор от птичи песни ме събужда в още тъмната палатка, слушам докато пак се унеса в сладък сън. 

гледка от баирите над манастира Преподобна Стойна
Носим се ние тримата в топлия пролетен ден. Билата на Витоша, Пирин, Рила, Беласица, Славянка белеят заснежени, а в долинте и градчетата край пътя овошките цъфтят сред зелените поляни и нивя. Ухае вълшебно на цъфнали джанки. Облаците и те се кълбят бели. Пътят напред се вие, плитката на Вихра се люлее пред мен на мотора на Пламен, пътуваме към Рупите. Встрани сиви облаци ръсят дъждец, който ни застига достигнали целта. Потъваме в минералните гьолове, ровим крака и ръце в меката лечебна хума, край нас Щъркел броди в тревите, друг трака с клюн от гнездото отсреща, локвите са пълни с жаби и попови лъжички. Вихра рисува слънце на гърба ми, за да е слънчев утрешния ден и безвалежна настъпващата вечер. 










Утрото е слънчево. закуската - на поляната, кафето е в Катунци. 
Качваме се към Ковачево, нашите приятели от Живо село уви ги няма, но разходката си струва - и тук е красиво, жужащо, цъфтящо пълно с живот.  
Една отрупана круша с цветове цялата жужи от работливи пчелички. Можеш да я чуеш, помиришеш и видиш. Каква възхитителна пролет е!

Мелник е шумен, дерето е сухо, сергиите предлагат сладка, сувенири и вино разбира се. Кафетата са пълни, чинарите огромни, къщите бeли надвиснали. Не се задържаме дълго тук. Поемаме към Роженския манастир. Край пътя надничат и се извисяват пясъчни пирамиди с шапки от растителност.  Първо поспираме на гроба на Яне Сандански сгушен под кедрите до църквата „Св. Св. Кирил и Методий". Хора са седнали на пикник, играят с децата си. Пътека ни отвежда до манастира. Вътре големи засенчени чардаци, калдъръм, асма и палма дори. В църквата е тъмно и ухае на тамян и восък. 
Навън над върховете и пясъчниците вече се кълбят облаци. 
От Рожен кривваме към  село Любовище. Пътят суче и се изкачва край пясъчните пирамиди. Даже минава през тунел под една от тях.  Хвърлихме поглед наоколо от площада на селото. Красота!  Тръгнахме на обратно. Вятър се вдигаше и облаците обхващаха небето. По пътя на връщане ни вя и валя и студ хвана. 
Вечер - вкъщи. Наздраве с греяно червено вино от района на Мелник!

Няма коментари:

Публикуване на коментар