вторник, 14 август 2012 г.


Горан - Мальовица - Окол,  17-30 Юли

     Оставихме момичетата на лагер в Свети Константин и Елена, който после се прехвърли в Слънчев бряг. Поехме към Горан. Доматите зрееха по градините. Сушата тормозеше стопаните. Баба пееше позабравени песни на Боромир.Той се къпеше в слънчева вода в басейнчето. Сутрин вече не ни будеха петлите, бяха останали само няколко кокошки.
     Една сутрин баба направи вкусни мекици. Следобед отидохме в Крошуна до вуючо Ваньо, който се грижеше за градината, но не и за себе си. Оставихме ги да си побъбрят с баба, а ние пихме с Пламен бира на площадчето в центъра.
     На 20-ти  заранта потеглихме за София. за да отпътува Пламен на следващия ден - събота, преди съмване, към Бургас и Велека.

     Събота е. С родителите сме на Окол, на сянка в градината тракам на машината и си шия новия жълт слинг. Прекрасно е да шия под небето с песента на птиците от съседните дървета в паузите на безмълвието на шиещата машина. Майстори започнаха дюшамето в къщата на втория етаж, осраха началото и бяха освободени. Майка беше сготвила вкусен обяд. Родителите поливаха и обгрижваха градината.
     Неделя е, потегляме с Боромир и майка за Гюлечица. По пътя в пиш паузата забравям гърнето на Боромир. Пристигаме следобед, на разходката берем първите малини и диви ягоди, а Боромир ги поглъща сладко.




     Нижат се дните, ядем по три пъти на ден, следобед отмаряме в стаята, правим разходки до Овнарско, по пътекъта към хижа Мальовица, берем боровинки и жълт кантарион. Татко Денчо докарва момичетата, завърнали се от училищния морски лагер. Те срещат своя съученичка в Гюлечица. Вечерите играят волейбол, карти, зарове. Правят преход през Яворова поляна по пътека към хижа Иван Вазов. Един от дните валя. Гостуваха ни леля Зоя и баба Ленче; татко Николай. Тук на паркинга Боромир показа своята страст към истинските автомобили, често влизаше в нашия и играеше вътре, понякога си играеше с дъщерите на Стефка и малката Мария. Дара намери на пътеката в клековете мише гнездо с новородени голешарчета. Изтърколи се една седмица



    Пак е неделя, отбиваме се в Окол, посрещат ни родителите. Оставаме да спим тук, момичетата - в къщата, ние с Боромир - в двора на палатка. Чувам тишината, птиците, радвам се на двора, отсрещните хълмове с гори, спокойствието и блаженството на сутрините и вечерите на село. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар