Свечеряваше се, когато тръгнахме за минералните извори на Железница. Успяхме с колата да пресечем маловодната река и стигнахме до мястото на колела. Там вече са се събрали около огъня дружина от познати и непознати. Боромир заспа по пътя, а щом се събуди Калина и едно малко момиченце се втурнаха да го обгрижват и гушкат. Пламен извади буркан с боб, хапнахме побъбрихме с децата, Илянка, Павел, Иво, Фани. Боромир врътна няколко кръгчета в тъмното около огъня, гушнах го и заспал го пренесох в палатката. Приспа ме шума на реката и прегръдката на Пламен и Боромир. През нощта Бромир си похапва от мен по няколко пъти както винаги, но сутринта спеше когато се изнизах от чувала да потърся Пламен.
Сутринта е хладна, хората поспиваха край огъня, някой вече се грееха край него, други бяха още по палатките, прекосих рекичката и в синьото бистро езерце с хладната минерална вода се киснеше Пламен. Точно както във филма Барака онези маймуни насред снежния пейзаж се топлеха в минералните води на езеро, от което излизаше пара. Изкуших се да го последвам въпреки хладината наоколо. След миг потрепервах доволно свита във водата. Няколко минути и бързо потърсих топлината на дрехите, а Боромир не се беше събудил по време на моето отсъствие.
Кафето го пихме на слънце в Железница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар