Пак сме на път, отново съм
окрилена. Обикновенно е така
когато пътувам. Беласица e нашата дестинация. Пътуваме по пътя София - Кулата.
Това е трасето, което в последните години е най-пропътуваното от нас,
заради Влахи, заради морето в Гръцко, заради минералните басейни в Градешница и Ощава. Тръгваме късно - към обяд, спираме за шкембе чорба и боб, после на Градешнишките минерални
бани и надвечер вече сме пред
Дирекцията на парк Беласица в с. Коларово. От утре сме на терен - да обикаляме водите на парка -
реките и единственото езеро, откъдето Пламен ще мери и пробовзема. И двете вечери спахме на
поляната край хижа Беласица, на палатка. Нощни птици се обаждаха докато заспим.
От гората наоколо животни прошумоляваха, а Бора лаеше в тъмното.
Повечето поточета спускащи се от планината бяха
каптирани над населените места и надолу продължаваха сухите легла на рекичките.
Така че се катерехме нагоре
докато стигнем течащите потоци, лъкатушещи в гората. Те са красиви, студени,
пенливи, скачат по праговете, над тях се извисяват чинари. Гората е чудно красива, със стари
дебелостволи кестени, букове, чинари пръснати сред стройни високи дървета с корони
високо горе.
Втория ден направихме маршрута с езерото. То
е в гората, зелено, със стари кестени
покрай брега. Докато го намерим, следвайки синята маркировка, попадахме на
информационни табели, вървяхме покрай поточе, Пламен събра проба, хапнахме
шоколад, изгубихме се и се върнахме до разклона, за да поемем по другото
разклонение, което се оказа верния път. Край езерото имаше кът за отдих. Облагородили мястото за да може,
да поседнеш, да останеш, а хората усрали пейзажа с битовите си отпадъци.
Оставихме зелената, красива Беласица
и потеглихме към Ощавските бани. Спукахме гума в следобедната жега при с. Рибник.
Пламен сложи резервната, а тя за нищо не става - ръждясала, огъва се трака по
джанта и се суче. Останахме на пътя. Добри хора ни помогнаха. Закараха ни да
залепим гумата и сме готови да продължим. Напазарувах си от бабите край пътя, смокини,
пъпеши, дини, домати и потеглихме. На Ощава първо разпускаме в мъжката баня.
Въпреки че Боромир не го свърта да се кисне в басейна с нас насладата е голяма.
Почивни дни са и има и други хора. Имаше голяма весела компания испанци, които
до късно пееха в банята срещу палатката ни. Сутринта пак баня за закуска, този
път в женската и сме си само ние тримата. Боромир се поотпусна и по-дълго си
игра във водата. На третото влизане, отново в мъжката баня, преди тръгване и
след закуско-обяда, малечко вече се размазваше от кеф като нас във водата.
Попили от вълшебството на Ощава
тръгнахме за нашата къща в Окол. Там се събрахме с Дара и Вихра и родителите на
Пламен. Те бяха почистили къщата след работата на майсторите, а майка ни
посрещна с бобена чорба от градината. Вече може да се спи в къщата на горния
етаж, стаите са празни и светли, запалихме камината за удоволствие, чергите са
застлани върху дюшемето. През деня сме все по двора. Все още се намират малини
в градината. Доматите зреят, лютите чушки червенеят. Сутрин пием кафе на двора.
Татко неуморно работи в градината. Сладко ни е.
богомолка
Няма коментари:
Публикуване на коментар