Официалното откриване на мото сезона

23.03.2013

Приземяваме се на площада и тръгваме да разглеждаме моторите. Срещаме познати, говорим с непознати, слушаме коментари, мотори бръмчат, приказката не можем си чу. Стана 12.00. Хората си намериха моторите, пораздвижиха се, подредиха се и шествието потегли. Светофарите мигат на жълто, от вси страни мотори, гърмят, бръмчат, бибиткат, блестят на слънцето. Стигаме до Историческия музей. Там вече мирише на кебапчета и са се наредили опашки от гладни и жадни моторджии.  

Последва каране от Панчарево, през Бистрица, Железница, до Ковачевци. Нагоре и сняг се появи в гората. Ссамо на един завой беше останало сняг на пътя, колкото да ми стане ясно, че в сняг мотор се бута, не се кара.
След чаша вино вкъщи съня ме събори на дивана. После си спретнахме вкусна вечеря и решихме: утре ще качваме Черни връх. 

Черни връх

24.03.2013

Вятърът брули. Снежен прах се плъзга по замръзналата кора, усещам се като да ходя по вода. Земята се движи под мен, губя твърдостта и сякаш се люлея над морска повърхност. 

Дълго време Върхът оставаше далече пред нас. 

Дълго се любовахме на гледката от върха.

С Дара, с Пламен и с Рила.

 

Облаците се разпръснаха. Небето грейна. Снегът заблестя.

Полетяхме със ските, Бора не смогваше да ни догони. Изчакваме я.

До Черни връх и със ски

2,3 март 2013

Оставяме колата  в началото на  "Бай Кръстьо" и тръгваме нагоре. От безснежно, до тук-таме снежни петна до междинната станция всичко беше побеляло. За ски обаче до тук е измъчено снегът е тънък и неравностите ще задират по ските, скиорите сричат по пътеката надолу. И все пак ентусиасти се спускаха до тук със бордове и ски, сред тях и Ели с компания. Продължаваме нагоре.

  Мъгла, мъгла ама познати бол :)  излизат от мъглата и пътищата ни пак се разделят.

На Голи връх, излизайки на открито и вятъра ни брули. И мъгла скрива пътя напред. Докато пресичаме платото, нагоре по зелената писта, решаваме - утре със ските нагоре до върха. Обърнахме и юруш надолу. Утре пак.

Поръчано време - мечта. Слънце грее, вятър няма и Боромир е с нас. На два пъти заспива до горе, кога тих, кога с плач, иска все аз да го нося, все пак се редуваме и бавно катерим по зелената писта. Макар да не поддържам форма, сили имам, само дето темпото  е бавно. Прекрасно е. А почивката на върха - блаженство. Кайтове се люлееха над платото, снежни простори с красиви облаци и синьо небе ни заобикаляха. Първо аз го нося,

после Пламен го носи, пак аз, пак той...

На спускането надолу, Боромир е зад мен доволен, предоволен. Аз тежа, удържам обаче летежа, защото товарът е скъп. Денят преваля и хоризонта розовее. Бора не може да ни догони. За два дена качихме Черни връх.