24.03.2013
Вятърът брули. Снежен прах се плъзга по замръзналата кора, усещам се като да ходя по вода. Земята се движи под мен, губя твърдостта и сякаш се люлея над морска повърхност.
Дълго време Върхът оставаше далече пред нас.
Дълго се любовахме на гледката от върха.
С Дара, с Пламен и с Рила.
Облаците се разпръснаха. Небето грейна. Снегът заблестя.
Полетяхме със ските, Бора не смогваше да ни догони. Изчакваме я.
Няма коментари:
Публикуване на коментар