До Черни връх и със ски

2,3 март 2013

Оставяме колата  в началото на  "Бай Кръстьо" и тръгваме нагоре. От безснежно, до тук-таме снежни петна до междинната станция всичко беше побеляло. За ски обаче до тук е измъчено снегът е тънък и неравностите ще задират по ските, скиорите сричат по пътеката надолу. И все пак ентусиасти се спускаха до тук със бордове и ски, сред тях и Ели с компания. Продължаваме нагоре.

  Мъгла, мъгла ама познати бол :)  излизат от мъглата и пътищата ни пак се разделят.

На Голи връх, излизайки на открито и вятъра ни брули. И мъгла скрива пътя напред. Докато пресичаме платото, нагоре по зелената писта, решаваме - утре със ските нагоре до върха. Обърнахме и юруш надолу. Утре пак.

Поръчано време - мечта. Слънце грее, вятър няма и Боромир е с нас. На два пъти заспива до горе, кога тих, кога с плач, иска все аз да го нося, все пак се редуваме и бавно катерим по зелената писта. Макар да не поддържам форма, сили имам, само дето темпото  е бавно. Прекрасно е. А почивката на върха - блаженство. Кайтове се люлееха над платото, снежни простори с красиви облаци и синьо небе ни заобикаляха. Първо аз го нося,

после Пламен го носи, пак аз, пак той...

На спускането надолу, Боромир е зад мен доволен, предоволен. Аз тежа, удържам обаче летежа, защото товарът е скъп. Денят преваля и хоризонта розовее. Бора не може да ни догони. За два дена качихме Черни връх.