път и спирка: АЛБАНИЯ

В разгара на лятото (в началото на август), в жега, с кола и голям мерак, с куче, дете и по-голямо дете потегляме към Преспанското езеро, Охридското езеро и Албения.

Маршрутът ни - в синьо, всеки ден спим на различно място.

В България не можахме да намерим Албански Леки. На бензиностанциите плащахме в Евро, връщахме ни Леки и с тях пазарувахме. В Албания бензинът е по-евтин от този в Македония затова сме зареждали само в Албания и България. В Охрид също можеше да се пазарува в Евро.

Преспанско езеро: Голямо, просторно, спокойно, КРАСИВО, с вълнички плискащи се на брега, с прелитащи корморани, пеликани и други птици.

Вечерта само Дара влезе да плува в езерото, което оглеждаше небето. През деня това беше място за плаж и беше пълно с хора и деца. За през нощта останахме ние и още една палатка. Това беше нашата първа и последна спирка-къмпинг.

С макове в ръце по залез на Преспанското езеро

Той ѝ подарява алено цвете

Дара в кафявата, аз, Боромир и Пламен в оранжево-зелената.

Охридското езеро от Галичица планина.

Плажът на платения къмпинга на Охридското езеро, където нощувахме. Вечерта тук водата беше отблъскващо мръсна, а на сутринта изненадващо гладка, бистра и безлюдна.

В Охрид по алеите край езерото

из калдаръмените тесни улички, край къщите накацали по хълма над езерото.

Първа спирка в Албания, да утолим жаждата, да отморим от дългия път спираме в първото крайпътно ресторантче. А в дворчето сърничка, патета, белоснежни гълъби и зайци, малки и по-големи къщички. Вода се стича по тръбички и задвижва механизми, които тракат и се въртят задвижвани от водната струя. Боромир спи, Дара храни сърничката и гали животните. Тук и навсякъде където пихме кафе из Албанния, беше най-хубавото кафе, което съм пила.

Пътят през планините

Река Дрино, край която спахме след дългия криволичещ път през Алабанските планини с множество 360 градусови завои.

Онази вечер, край реката, преди лягане

По изгрев, всички освен Пламен и Дива спим.

Гирокастер от крепостта

Помещенията към крепостните стени на входа на крепостта са с огроооомни тавани направени за мащаба на оръдията в нишите на галериите. Хората тук сме малки дребни несъразмерни човечета.

Вънка е яко жега, но вътре е приятен хлад.

Сърцето на крепостта е място, където ежегодно се провежда музикален международен фестивал.

Морето. Южното албанско крайбрежие е скалисто и стръмно, има малко, малки закътани плажчета, до които пътят се вие на серпентини. Тъй като са далече от централното шосе, са достъпни с коли, а подходите към самите плажове са с поредица от стъпала. На плажа почти нямаш лично пространство, но затова пък морето е голямо и стига за всички.

Голямата Базилика в античния град Бутринт в южна Албания.

Гледка от венецианския замък в най- високата част на Бутринт.

Придвижвайки се на север покрай крайбрежието намерихме дълги плажове покрай брега.

Там долу е най-красивият див плаж, който намерихме, тъкмо бяха асфалтирали път до него и работници все още оправяха периферията на пътя. В края на плажа имаше навес от скали, които правеха сянка, в която се приютихме докато плажувахме. Дойде една рибарска лодка и изсипа улова си на плажа, рибата бързо беше разграбена. И ние си купихме 4-5 риби за чорба и пържене. Още по на север се занизаха големи градове и водата беше мръсна и мътна. Тръгнахме към Берат. Следобеда заваля. Докато валя в една бензиностанция се подслонихме да си сготвим рибата. Мъжът от бензиностанцията гостоприемно ни помагаше с каквото може, извади тиган, по-голям котлон, прибори. Вечеряхме и дъждът спря. Стъмваше се, а ние бяхме стигнали Берат, Подминахме го в търсене на място за палатка. Едни младежи ни поканиха в техния двор, на новооткритото им заведение. Момчето-домакин беше много любезно, отзивчиво и общително.

Берат, гледка от крепостта

Зад крепостните стени, имаше обитавани, живи къщи, както и останки от полуразрушени древни сгради. Красиви гледки се разкриваха към различни части на града, към река Осъм, към околните хълмове и полета. Из обиколката ни срещнахме и две двойки младоженци със снимачни екипи.