Слънцето грее, но вятър духа и си е хладно.
С Майка и Боромир дойдохме ден по-рано. Когато докара децата и после когато ни взе, Пламен и Дива също бяха с нас. За да можем да правим по-дълги разходки и преходи Майка и Боромир оставаха в хижата.
Две горски принцеси - най-рисуваните гъбки в детските книжки.
Най-снимания герой, в моите картинко-писаници.
По пътеките от Гюлечица към ЦПШ Мальовица, към Яворова поляна или към връх Мальовица.
Докато времето се чумереше и прогнозата обещаваше превалявания не се решавахме.
И ето, че един ден поехме към връх Мальовица.
Минахме терасите над Мальовица, покрай поточето, нагоре, нагоре.
Подминахме Еленините езера.
Мъглата е скрила върха, но нас не ни е погълнала още.
Върхът
На връх Мальовица, Мальовишките езера под нас.
Облаци заблулват и разбулват хоризонта.
Последните дни посветихме на гъбо-търсене-събиране.
От дървесната "гъба-зелка-къдрава-маруля-как-ли-точно-се-зове" Пламен сготви супа-мечта!
Докато се сушеше пачият крак вкъщи по масите, ароматът му беше неустоим, та изядох сума ти гъби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар