сняг = шейни = ски = красота! ураааааааа!

Над Железница. На Витоша. По пътеката за "Синята стрела". 

Дърветата не бяха готови да посрещнат зимата - с листа по клоните, много бяха прекършени и приведени от снежния товар. Ние винаги готови за снежна пързалка, се пързаляхме, вървяхме в следи по снега, бихме партина, пихме топъл чай пред снежния пейзаж, тичахме и се смяхме. Дива тича най-много, все пак. 

Водопад Добровишка Скакля

По искърското дефиле, след Искрец, през горичка, по пътечка, нагоре, нагоре, към скалния венец до там откъдето се хвърля водопада надолу. Раздумка, джапане, хапване

 и после надолу, надолу до там където водопада се разбива в скалите и рисува дъга.

 Изкъпах се и излязох Бала Рада, по-чиста, по-свежа, по-силна.

Гъбена приказка, гъбена чорба, година на гъбите

Гъби, тази година брахме много гъби, пълнихме много торби, готвихме, ядохме, сушихме, мариновахме. 

Много са вкусни, много са красиви, много са.
Да ходиш за губи е цветно, приказно преживяване с чуден аромат и вкус.

 за гъби на Окол

 манатарки

красавиците - мухоморки

с голеееееми манатарки

Отново на Влахи

Беше есенен слънчев weekend.  Много време мина откакто не сме идвали тук - във Влахи. Боромир и Дара  дойдоха с нас и Юлето - с Калина и Иван също. 

Дворът на "Училището за природа"  сега е оживял с патици, гъски, зайци, петел и кокошки.

В сградата на Училището вече има обзаведена стая - спалня /където спахме/ и стая за срещи. 

Под райската ябълка, натежала от плод, на сянка се излежават патиците. 

малко дете с малко зайче

  порасналите малки

Разходихме се за гъби с Димитър и Пламен. Брахме рижейки, манатарки, булки, тръбенки.

  

тръбенки

Дива и Боромир за гъби:)

Уважихме и Градешнишките минерални бани и се прибрахме към къщи да си готвим гъбите.

на мотори из Сакар и Източни Родопи в средата на лятото

С приятели, с мотори, в жегата, по поточета и рекички, през китни села, със срещи и раздели, на палатки, с вечери край огъня, возя се, гледам, мисля си, мечтая, пукаме и лепим гума в дън гори тилилейски - на края на пътя в Меден бук, и мотора на Ива покарах дори. 

Горно Луково със стари красиви, големи къщи.

В червено, с аромат на печени чушки и вкус на лютеница

Лютеницата вече традиционно я правим на Окол, Правили са я някога нашите родители по селата. А ние сме мазали дебелите филиите и сме си облизвали пръстите. След дълго лютеницо-неправене започнахме да я правим в село Влахи (там традицията с лютеницата продължава всяка година), после я готвихме на село при баба Лили и за 3-та година я забъркваме в Окол.

Този път сме отличници. Организирахме се за лютеницата, точно навреме - първите дни на септември в сезона на лютеницо-зеленчиците.  Много работа отхвърлихме и сговорна дружина се трудихме. И стана лютеница за чудо и приказ.  

Първия ден пазарувахме и пекохме чушки и патладжани. (Патладжаните по-лесно се белят докато са топли.) Втория ден - белихме, белихме, белихме чушките. (Това е най-трудоемкото от цялото майсторене.) Мелихме доматите.

 Доматие врът, врът, врът, докато се сгъстят и съдържанието намалее наполовина.  

Мелим патладжани, моркови, чушки и смесвам всичко в голямата тава. Варим, подправяме с китка нарязан магданоз от градината, сол, зехтин, кимион. Пълним буркани. Облизваме тавата. Варим буркани. Готово!

Дървесна гъба за зеленчуково-гъбена супа за обяд, вечеря и за обяд на следващия ден, защото голяма чорба стана. Имаше и кьополо. Лютеницата влезе в бурканите, та зимата ще я хапваме.

Още по темата в черевено: Боромир и цветята в градината.