Над Железница. На Витоша. По пътеката за "Синята стрела".
Дърветата не бяха готови да посрещнат зимата - с листа по клоните, много бяха прекършени и приведени от снежния товар. Ние винаги готови за снежна пързалка, се пързаляхме, вървяхме в следи по снега, бихме партина, пихме топъл чай пред снежния пейзаж, тичахме и се смяхме. Дива тича най-много, все пак. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар