В червено, с аромат на печени чушки и вкус на лютеница

Лютеницата вече традиционно я правим на Окол, Правили са я някога нашите родители по селата. А ние сме мазали дебелите филиите и сме си облизвали пръстите. След дълго лютеницо-неправене започнахме да я правим в село Влахи (там традицията с лютеницата продължава всяка година), после я готвихме на село при баба Лили и за 3-та година я забъркваме в Окол.

Този път сме отличници. Организирахме се за лютеницата, точно навреме - първите дни на септември в сезона на лютеницо-зеленчиците.  Много работа отхвърлихме и сговорна дружина се трудихме. И стана лютеница за чудо и приказ.  

Първия ден пазарувахме и пекохме чушки и патладжани. (Патладжаните по-лесно се белят докато са топли.) Втория ден - белихме, белихме, белихме чушките. (Това е най-трудоемкото от цялото майсторене.) Мелихме доматите.

 Доматие врът, врът, врът, докато се сгъстят и съдържанието намалее наполовина.  

Мелим патладжани, моркови, чушки и смесвам всичко в голямата тава. Варим, подправяме с китка нарязан магданоз от градината, сол, зехтин, кимион. Пълним буркани. Облизваме тавата. Варим буркани. Готово!

Дървесна гъба за зеленчуково-гъбена супа за обяд, вечеря и за обяд на следващия ден, защото голяма чорба стана. Имаше и кьополо. Лютеницата влезе в бурканите, та зимата ще я хапваме.

Още по темата в черевено: Боромир и цветята в градината.