сряда, 1 юли 2015 г.

Замъци, Катедрали, Трансалпина, Трансфагарасан

По покана на нашите приятели се отправяме към Румъния към замъка Бран, на Дракула.
Първата ни крепост е Баба Вида - внушителна, с ров, две кули, мрачни  килии, вътрешен двор на долно ниво и зелен двор на покрива, с гледка към ширналия се Дунав.
входът към крепостта Баба Вида


от кулата на Баба Вида

вътрешният двор

на покрива на Баба Вида
 Дунав при Видин, където децата се миха, джапаха, къпаха, а Коцето пра кални дрехи.

Влязохме в Румъния. Селата смениха облика, къщите едноетажни, измазани, красиви, с големи покриви, наредени от двете страни на улицата. 
Смрачаваше се, нямаше странични пътчета, да отбием за лагер. Все пак намерихме едно. Затънахме в кал над селото и там се опънахме. 
Всяка вечер превръщахме колата в спалня докато Коцето и Стефи опъваха палатка. След това салатата, ракията докато ни се приспи.
Мием се на кладенеца от калта и продължаваме.

Изкачваме Карпатите през високопланинския проход Трансалпина. 
Пътят вие, суче, лее се по хълмовете, катери, върти, извива се до билото и го прехвърля.
На билото на Трансалпина. Мотористи, мотористи, много мотористи; вятър, преспи сняг, сирене и ликьори по сергиите. Сиренето е истинско и вкусно.  

На ден  минават стотици мотористи от тук,. Да минеш с кола си е лукс през Трансалпина. 


 Евангелистка  църква, Сибиу в стил Готика, построена през 14-16 век, висока 73 м.

Изкачването на кулата през вътрешността на църквата е по стълби, които я обикалят отвътре Минава се през няколко площадки, камбанарията, камбаните с тежестите. Стълбите нагоре стават по-тесни, по-стръмни, пространството се стеснява и излизаме на четирите странични кулички. Гълъби прелитат в полумрака на стълбището, гълъб топли малкото си в тъмен ъгъл. Под нас се разстила град Сибиу. Къщите залепени една до друга, с големи керемидени покриви с капандури; каменни големи площади; криви, назъбени, тесни, затворени вътрешни дворчета.  

Ортодоксална катедрала Холи Тринити в Сибиу, красиво изографисана, позлатата блести, светлината грее през малките прозорчета. 

голям площад, улици със стени от къщи, Сибиу

Трансфагарасан - високопланински проход през Карпатите, другото любимо трасе на мотористите. Разходка по тясна пътечка, която катери нагоре към върховете и преспите сняг.

Карпатски рододендрон, така и не разбрахме защо хората им събират цветовете.



Не беше къмпинг, както бе планувано. Намерихме го, той не работеше. Беше късно, в промишлената зона на Брашов, наблизо минаваше влак, в тъмното нямаше къде да  търсим друго място, опънахме се до къмпинга. Посред нощ, след като бяхме разпънали спалните, наредили масата за вечеря се разпищя алармата на къмпинга, след час дойде полиция, после и собственика, настъпи относителна тишина пак. Вече бяхме поприбрали багажа отблъснати от писъците на алармата. Не можеше да останем и без това.  Натоварихме се, потеглихме. Пламен кривна към една поляна от пътя, зад която светеха къщите на крайните квартали на града. На сутринта хората преминаваха край нас по своите си задачи - някои се мръщеха, други ни се усмихваха докато се оправяхме, събирахме багаж, закусвахме. Тоалетът беше в отсрешната крайпътна бензиностанция.

Брашов. Спряхме над един зелен пояс около хълм до център на града осеян с детски площадки за различни възрасти и типове игри. Кръговите кръстовища и парковите зелени площи бяха осеяни с много цветни фигури, живи плетове, рози. 

на входа на детската плошадка в Брашов



в парка

 
   
До площада стигнахме по пешеходна улица с кафенета и магазинчета. В дъното е Черната църква.
Черната църква

Замъкът Бран /Замъкът на граф Дракула/

През дворче, по пътечка, край къщичка със зелен покрив от мъх стигаме до портата на замъка. Вътре е лабиринт от коридорчета, стаи и кули. 



Рицарски одежди, гербове, оръжия, дърворезбовани мебели.

Една от многото различни кахлени печки.

Последната вечер намерихме мястото за лагеруване по светло, на поляна с големи дървета. Направихме си огън, сготвихме си ароматни гъби със спагети. Съвсем навреме, след вечеря започна тихо да вали и ни прибра по домовете. Цяла нощ дъждът пя по покрива на колата, за да не вали докато събираме багажа и закусваме. 

Замъкът Рашнов. Опасан с два пръстена каменни стени . Внушително красив отвън, издигнат на хълм с красива гледка към околността. Плащаме си билетчета на паркинга, не било билети за замъка, било билети за влакче до замъка, дърпано от трактор. 

 Зад стените на замъка Рашнов. Всяка отворена къща беше опънала сергия или предлагаше тематично забавление. 
  
Приказният замък Пелеш  до Синая. Изваян, изпипан, богат, пищно украсен и декориран отвън и отвътре. Градината  бледнее пред разкоша но този дворец, но в момента е в процес на възстановяване. Доближаваш ги, влизаш и се потапяш в Приказен свят. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар