Юли е, време е да се завърнем на Кара Дере.
И тази година Кара Дере е неопетнено. Пътят от Бяла, по който дойдохме беше много лош, с рискови участъци, дълбоки ровини. Минахме го със свито сърце и без произшествия, мнооооого бавно и внимателно. През Горица, откъдето се прибрахме, пътят е много по-добър.
Чешмата, от която пълним вода тече едва - 11 литра за 20 минути. По плажа, обаче се стичаха ручейчета със сладка вода.
Морето и небето менят цветовете си през деня, всеки ден. Морето се покачва и се отдръпва, облизва навътре плажа, оставя локви, мокър пясък, обли и изваяни камъни, стъкълца и рапани. Играем с големи вълни или плуваме в огледална вода. Залези, изгреви и дъги греят над морската шир. Плетем гривни, морски гирлянди, спортуваме, плуваме и играем с вълните. Времето и светлината променят пейзажа. Вечер изгрява алено червена намаляваща луна. Пред очите ни минават пелени от дъжд на хоризонта, кораби, облаци.
С Дара, Веса, Боромир и Калина се настанихме на миналогодишното място. Издигнахме палатката, тентата, настанихме се и заживяхме, посрещнахме приятели, празнувахме рожден ден. Поръчахме дъга, даже две, торта, изписахме поздрав с миди и камъчета на пясъка, издигнахме вулкан от пясък.
Момичетата се връщаха след дълги разходки с джанки, слънчогледи, хума. И тази година пред шатрата ни грееха два слънчогледа макар околните ниви да не бяха слънчогледови. Лагера се напълни с деца и приятели, морето се успокои, дойде време да си тръгваме, доволни и пълни с красотата на Кара Дере.
игра с вълните
парад по залез
за който не слуша баня с дрехи
тренировки на плажа
!
с криле
сърце
изглед от верандата
изгрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар