Обучение по ветроходство в Бургас
Чрез Вятър и Вода попаднах на яхта Аквилия заедно с Артем и Мария. Всеки ден - сутрин имахме теория, а следобед - практика - излизахме в Бургаския залив. Капитан Михаил Копанов търпеливо, вещо и спокойно, безспир обясняваше и повтаряше докато спрем да питаме и се научим. Морето беше бурно или по-спокойно, различно всеки ден. Освобождаваме въжетата. Трагваме на двигател. Вадим платната. Терминология, Възли. Повороти. Швартоване. Прибиране на платната. Приставане. Навигация. Разчитане на морска карта. Човек зад борда. Сигнализация и обозначаване - светлинна и знакова. Правила за движение. Сигнализиране при бедствие. Нощно плаване. Приказно и въодушевяващо преживяване с дружен екипаж.
И една вълшебна нощна обиколка на остров Св. Анастасия.
И едно дъъъъъълга разходка по Бургаския плаж до солниците на Атанасовското езеро, с киснене, въртене и лежане по гръб и корем в наситеносолените, розови, плитки води.
Вечери с бира, риба, миди в морската градина.
Аквилия
3/4 от екипажа
Следва учебно плаване по маршрут остров Тасос - Бургас
Събрани от тук от там, всъщност от София и Ямбол да приберем големия ветроход в България.
Яхтата е Бенето Океанис 58 /надявам се не греша/. Екипажът включва: капитана, 7 възрастни и едно дете. Каютите са разпределени. Приключението започва след като напазарувахме, натоварихме и приготвихме лодката. С тръгване по обяд, по залез пристанахме на Самотраки. Вятърът беше силен и останахме да пренощуваме, така че всички спахме през нощта.
В Чанаккале /в Дарданелите/ спряхме, за да купим ръчка за винча, защото се счупи.
В Мраморно море вече давахме вахти. Лодката с трясък се блъскаше във вълните. На носа, където спях беше голямо люлеене и бумтене. Яхтата скърцаше страховито. Заспала съм уморена. По някое време скърцането на спускащата се котва ме събуди. Пристанали бяхме в Шаркьой /рибарско село/ посред нощ, заради бурното море. Сутринта беше мързелива, с разходка из градчето и по плажа. Тук вече имаше обраствания от водорасли по камъните, намираха се миди по плажа като тези на българското черноморие. Водата беше кафеникава покрай брега. Градчето е с много велосипеди, кафенета с мъже, които играят табла и още нещо, магазинчета, оживени улички. Следобед потегляме, морето е поутихнало.
При вятър над 8, 9 възела пътуваме на платна, тогава лодката е накренена. Прозорците затворени, вещите прибрани. Вълните обливат поне носа, ако не цялата палуба.
Продължаваме да плаваме и през нощтта, морето е вълшебно, тихо е. Светлини от брега, от корабите по фарватера. На вахта съм с Михаела. Капитанът никога не спи, дори и привидно заспал, винаги бди.
Видяхме делфини! Така де, те са ни видяли и дойдоха да играят с лодката, скачат във въздуха, показват се цели, гръб и перка, или се стрелкат под повърхността по-бързи от нас. И в Черно море видяхме.
Много преди съмване, светлините на Истанбул светеха отляво на борд. По изгрев вече бяхме на входа на Босфора, с много спрели кораби на хоризонта. Тогава се счупи руля. Диан бързо организира румпел, с който лодката много по-трудно се управляваше. Насочихме се към пристанището и хвърлихме котва. След тричасов ремонт, Диан го поправи и продължихме през Босфора със закуска за шампиони, а Истанбул ни показваше къщите, джамиите, дворците си с изглед към морето. 1-н, 2-а, и 3/5-ти мост висяха над Босвора. Навлязахме в Черно море, по тъмно - в български води. Поискахме разрешение за приставане в Бургаския залив. Пристигнахме.
В Чанаккале /в Дарданелите/ спряхме, за да купим ръчка за винча, защото се счупи.
В Мраморно море вече давахме вахти. Лодката с трясък се блъскаше във вълните. На носа, където спях беше голямо люлеене и бумтене. Яхтата скърцаше страховито. Заспала съм уморена. По някое време скърцането на спускащата се котва ме събуди. Пристанали бяхме в Шаркьой /рибарско село/ посред нощ, заради бурното море. Сутринта беше мързелива, с разходка из градчето и по плажа. Тук вече имаше обраствания от водорасли по камъните, намираха се миди по плажа като тези на българското черноморие. Водата беше кафеникава покрай брега. Градчето е с много велосипеди, кафенета с мъже, които играят табла и още нещо, магазинчета, оживени улички. Следобед потегляме, морето е поутихнало.
При вятър над 8, 9 възела пътуваме на платна, тогава лодката е накренена. Прозорците затворени, вещите прибрани. Вълните обливат поне носа, ако не цялата палуба.
Продължаваме да плаваме и през нощтта, морето е вълшебно, тихо е. Светлини от брега, от корабите по фарватера. На вахта съм с Михаела. Капитанът никога не спи, дори и привидно заспал, винаги бди.
Видяхме делфини! Така де, те са ни видяли и дойдоха да играят с лодката, скачат във въздуха, показват се цели, гръб и перка, или се стрелкат под повърхността по-бързи от нас. И в Черно море видяхме.
Много преди съмване, светлините на Истанбул светеха отляво на борд. По изгрев вече бяхме на входа на Босфора, с много спрели кораби на хоризонта. Тогава се счупи руля. Диан бързо организира румпел, с който лодката много по-трудно се управляваше. Насочихме се към пристанището и хвърлихме котва. След тричасов ремонт, Диан го поправи и продължихме през Босфора със закуска за шампиони, а Истанбул ни показваше къщите, джамиите, дворците си с изглед към морето. 1-н, 2-а, и 3/5-ти мост висяха над Босвора. Навлязахме в Черно море, по тъмно - в български води. Поискахме разрешение за приставане в Бургаския залив. Пристигнахме.
Най-често сме в кокпита, защото има работа, хубава гледка, и най-лесно не ни става лошо тук.
мачтата
Когато Мариета ни направи палачинки, радостта и насладата беше голяма.
Вече правя част от палачинките по нейната рецепта :)
(Докато се пече втората страна отгоре диаметрално редя ивица кашкавал, прегъвам на 3, кашкавалът леко се разтапя, готово!)
на пристанището в Шаркьой
пред Истанбул по изгрев
Много са.
Управлението е трудно с румпел, щурвалът не работи.
Хвърлили сме котва.
Истанбул, Света София, Синята джамия
много, и различни, и големи кораби:
през Босфора
най-северният мост през Босфора в строеж
Залез в Черно море.
Пристигаме в Бургас час, два преди зазоряване, може да поспя, нощта е минала на вахта.
Пристигаме в Бургас час, два преди зазоряване, може да поспя, нощта е минала на вахта.
С влака Бургас-София, както някога и както неотдавна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар